![Жив или мъртъв [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/2/4/zhiv-ili-mrtv-bg-download.jpg)
Жив или мъртъв [bg]
- Автор: Клэнси Том
- Серия: Джак Райън #13
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Год: Прозорец
- ISBN: 9789547337060
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Жив или мъртъв [bg]». Краткое содержание книги:
— Добре ли си? — запита брат си Доминик.
— Да, а ти?
— Има ли някой буден?
— Да, ето този.
Брайън коленичи до първия, който беше излязъл през вратата. Той охкаше и се търкаляше натам-насам, стиснал разбитото си коляно.
— Ей, Франкенщайн, кажи на Антон, че го търсим.
Оставиха запалянковците и пресякоха улицата към парка, където Доминик седна на една пейка. Брайън изтича до хотела, взе наетата кола, върна се и паркира от другата страна на парка.
— Няма ли полиция? — запита той брат си през дърветата, като приближи пейката.
— Не. Онези май не си падат по полицаите.
— И аз мисля така.
Изчакаха пет минути. Предната врата на бара се отвори и двама от запалянковците излязоха и бавно се отправиха към една кола на съседната пресечка.
— Добри приятели — отбеляза Брайън. — Наивни, но добри.
36
ПОСЛЕДВАХА колата — тъмносин ситроен — през Сьодерхамн към източните предградия, а после излязоха извън града. Четири мили по-късно влязоха в друг град, голям около една четвърт от Сьодерхамн.
— Форсбака — прочете от картата Брайън.
Ситроенът отби от главния път, после направи серия леви и десни завои и спря пред една тревистозелена къща с два етажа отпред и един отзад. Доминик я подмина, сви надясно на следващия ъгъл и спря до бордюра под едно дърво. През задното стъкло виждаха предната врата на къщата. Запалянковците вече стояха пред нея. Единият почука. Тридесет секунди по-късно светна лампата и вратата се отвори.
— Какво мислиш? Сега ли да идем, или да чакаме? — запита Доминик.
— Чакай. Ако е Ролфс, значи е достатъчно умен да се крие цяла седмица. Няма да избяга, преди да помисли.
Двадесет минути по-късно предната врата се отвори и двамата запалянковци излязоха през нея. Качиха се в колата си и заминаха надолу по улицата. Брайън и Доминик изчакаха задните светлини да изчезнат и отидоха до къщата. Жив плет от избуяли люлякови храсти я отделяше от съседната къща. Двамата тръгнаха край плета, подминаха два затъмнени прозореца и стигнаха до гараж, който заобиколиха и застанаха срещу задната страна на къщата, където се виждаше врата с два прозореца отстрани. Светеше само единият. Докато чакаха, край прозореца мина силует на мъж, спря пред един кухненски шкаф и го отвори и затвори. Десет секунди по-късно мъжът излезе с куфар в ръка. Брайън и Доминик се прикриха. Страничната врата към гаража се отвори, а след това се чу отварянето и затварянето на вратата на кола. Вратата на гаража тракна отново, след което задната врата на къщата се затръшна шумно.
— Заминава. Трябва да допуснем, че Антон е запалянко като приятелите си.
— И аз си мислех същото. Съмнявам се, че има пистолет. Шведските закони са много кофти по този въпрос, но е по-добре да се пазиш, отколкото да съжаляваш. Нападаме го и го събаряме здраво.
— Добре.
Заеха позиции от двете страни на задната врата и зачакаха. Изминаха пет минути. Двамата чуваха как мъжът се движи из къщата. Брайън отвори комарника на вратата и опита да завърти дръжката. Отключено. Погледна Доминик, кимна му и завъртя дръжката, после отвори вратата и спря. Изчака. Нищо не се случи. Брайън влезе и задържа вратата отворена за Доминик, който го последва.
Намираха се в тясна кухня. Отляво, отстрани на хладилника имаше трапезария. Малък коридор отдясно водеше към предната част на къщата, в нещо като хол. Отнякъде се чуваше телевизор. Брайън пристъпи към стената и надникна иззад ъгъла. Прибра се назад и даде сигнал на брат си: „Виждам човека. Тръгвам.“.
Доминик кимна.
Брайън направи стъпка напред, спря, след това тръгна отново и стигна по средата на коридора.
Дъската под крака му изскърца.
Антон Ролфс, който стоеше пред телевизора в хола, вдигна поглед, видя Брайън и се втурна към предната врата. Брайън затича, наведе се, опря двете си ръце на дървената масичка за кафе, засили я като булдозер и притисна Ролфс към полуотворената предна врата. Ролфс загуби равновесие и падна по гръб. Брайън вече прескачаше масичката за кафе. Грабна Ролфс за косата и блъсна челото му в касата на вратата, после повтори и потрети. Мъжът се отпусна.
Намериха кълбо въже за простиране в едно чекмедже и завързаха Ролфс. Докато Брайън го пазеше, Доминик претърси къщата, но не откри нищо необичайно освен куфара, който онзи опаковаше.
— Приготвил се е набързо — каза Брайън, който ровеше из натъпканите в куфара дрехи. Изглежда бързото решение на Ролфс да тръгне беше предизвикано от посещението на приятелите му.