![Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/1/dama-pop-aso-shpionin-bg-download.jpg)
Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
— Кой е? — попита дрезгав глас.
— Носорога — отговори друг. — Ей, Носорог, кой спечели срещу „Сейнт Дървинс“?
Непочтително беше да се обръщат към Джим с прякора му, но момчетата в лазарет нямат скрупули по отношение на дисциплината.
— Носорог ли? Кой е пък този Носорог? Не го познавам. Нищо не ми говори това име — изсумтя Джим, промушвайки се между две легла. — Загаси това фенерче, не е позволено. Ще ви кажа аз кой спечели — направо ни прегазиха. Осемнайсет на нула в полза на „Дървинс“. — Прозорецът стигаше почти до пода. Стара решетка го предпазваше от момчета. — Много се туткахме отзад в защита — измърмори той, взирайки се надолу.
— Мразя ръгби — каза едно момче на име Стивън.
Синият форд беше паркиран в сянката на църквата, плътно под брястовете. Не се виждаше от приземния етаж, но не беше и скрит. Джим стоеше съвсем неподвижно, на крачка от прозореца, изучавайки го за издайнически белези. Светлината бързо избледняваше, но зрението му беше добро, а и той знаеше за какво да гледа — дискретна антена, второ огледало в купето за агента, следи от изгоряло под ауспуха. Момчетата усетиха, че е напрегнат, и започнаха да се закачат:
— Сър, да не е някоя птица? Става ли за нещо, сър?
— Сър, да не би да горим?
— Сър, как са краката й?
— Олеле, сър, само не ми казвайте, че е мис Арънсън!
Всички започнаха да се кискат, защото мис Арънсън беше стара и грозна.
— Млъкнете! — сопна им се Джим ядосано. — Прасета такива, млъкнете!
Долу в салона Търсгуд правеше проверка на горните класове преди часовете.
Абъркромби? Сър. Астор? Сър. Блейкни? Болен е, сър.
Джим все още наблюдаваше, когато видя вратата на колата да се отваря и отвътре внимателно излезе Джордж Смайли, облечен в тежко палто.
Стъпките на сестрата отекнаха в коридора. Той чу скърцането на гумените й подметки и потракването на термометрите в металното канче.
— Драги Носорог, какво търсиш в моя лазарет? И дръпни завесата, лошо момче такова, ще ги умориш от пневмония всичките. Уилям Меридю, седни веднага.
Смайли заключваше колата. Беше сам и не носеше нищо, нито дори чанта.
— В „Гренвил“ те търсят под дърво и камък, Носорог.
— Тръгвам, тръгвам — отвърна бодро Джим и с едно отривисто: „Лека на всички“, се втурна към общежитието „Гренвил“, където беше обещал да довърши един разказ на Джон Бюкън. Докато четеше на глас, той забеляза, че има проблем с произнасянето на някои звуци, които засядаха в гърлото му. Усещаше, че се изпотява, предполагаше, че гърбът му е прогизнал, а когато свърши да чете, челюстта му се беше схванала не само от четенето на глас. Всички тези неща обаче бяха незначителни симптоми в сравнение с яростта, която се надигаше в него, докато се впускаше в мразовития нощен въздух. На обраслата със зеленина тераса той се поколеба за момент, загледан в църквата. Щеше да му отнеме три минути, даже по-малко, да отлепи пистолета изпод пейката, да го затъкне в колана на панталона си отляво, с дръжката навътре…
Инстинктът му обаче каза „не“, така че той тръгна право към караваната, пеейки „Хей, дидъл, дидъл“, колкото му позволяваше фалшивият му глас.
31
Вътре в мотелската стая неспокойствието беше постоянно състояние. Дори когато в движението отвън настъпваше един от редките периоди на затишие, прозорците продължаваха да вибрират. Чашите за четки за зъби в банята също вибрираха, а от стените и тавана се носеше музика, глух тропот, откъслечни разговори или смях. Когато в двора паркираше кола, затварянето на вратата й сякаш беше в стаята, както и стъпките. Цялото обзавеждане беше в тон. Жълтите завеси отиваха на жълтите картини и на жълтия килим. Памучната бродирана покривка на леглото отиваше на оранжевата боя по вратите и по случайност съвпадаше с етиката на бутилката водка. Смайли беше подредил всичко както трябва. Беше разположил столовете и беше сложил водката на ниската масичка, а докато Джим седеше и гневно го гледаше, той извади от малкия хладилник чиния с пушена сьомга и филийки ръжен хляб, намазани с масло. Настроението му, за разлика от това на Джим, беше видимо жизнерадостно, а движенията му бяха бързи и целенасочени.
— Реших поне да ни е приятно — каза той с бърза усмивка, зает да подрежда нещата по масата. — Кога трябва да се връщаш в училището? Имаш ли определено време? — След като не получи отговор, той седна. — Харесва ли ти преподаването? Май си спомням, че за кратко се занимаваше с това след войната, нали? Преди да те привлекат обратно? Пак ли беше в начално училище? Така и не съм знаел.