![Дама, поп, асо, шпионин [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/0/1/dama-pop-aso-shpionin-bg-download.jpg)
Дама, поп, асо, шпионин [bg]
- Автор: Ле Карре Джон
- Серия: Карла #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-093-2
- Переводчик: Герасим Й. Славов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Дама, поп, асо, шпионин [bg]». Краткое содержание книги:
При първия разговор между Джим и Контрола, предположи Смайли, двамата са се срещнали извън Цирка? Така беше. Къде? В един служебен апартамент в района на Сейнт Джеймс, Контрола предложил мястото. Имало ли други хора? Не. А за да се свърже с Джим, Контрола най-напред използвал Макфадън, личния си портиер? Да, старият Мак дошъл със служебната кола в Брикстън с бележка, която канела Джим на среща същата вечер. Джим трябвало да отговори на Мак с „да“ или „не“ и да му върне бележката. В никой случай не трябвало да използва телефона, дори и вътрешния, за да обсъжда уговорката. Джим казал на Мак „да“ и пристигнал в седем.
— Предполагам, че най-напред Контрола те е предупредил?
— Каза ми да не вярвам на никого.
— Спомена ли конкретни имена?
— По-нататък — отговори Джим. — Не и в началото. В началото каза само „не вярвай на никого“. Най-вече на хората от службата. Джордж?
— Да.
— Застреляли са всички, така ли? Ландкрон, Криглова, Пршибилови? Направо са ги застреляли?
— Тайната полиция разбила и двете мрежи същата нощ. След това никой не знае, но на роднините са казали, че са мъртви. Обикновено това значи, че наистина е така.
От лявата им страна една редица борове се издигаше от долината като застинала армия.
— След това сигурно Контрола те е попитал какви чешки самоличности си използвал — продължи Смайли. — Така ли беше?
Трябваше да повтори въпроса си.
— Казах му за Хайек — отговори най-сетне Джим. — Владимир Хайек, чешки журналист в Париж. Контрола ме попита още колко ще издържат документите. Не се знае, казах му аз, понякога изгарят още след първото пътуване. — Гласът му внезапно стана по-силен, сякаш вече не можеше да го сдържа. — Контрола беше глух като пън, когато му изнасяше.
— И тогава ти е казал какво иска да направиш — предположи Смайли.
— Най-напред обсъдихме какво ще отричаме. Той каза, че ако ме хванат, не трябва да намесвам Контрола. Акция на главорезите, частно начинание. Още тогава си помислих: „Кой ще повярва на такова нещо?“. Всяка негова дума беше сякаш извадена с ченгел — каза Джим. — През целия разговор усещах нежеланието му да ми каже каквото и да било. Не искаше да знам, но пък искаше да съм добре инструктиран. „Получих предложение за услуга — казва ми Контрола. — Високопоставен служител с кодовото име Свидетел.“ „Чешки служител ли?“, питам аз. „Военен — отговаря той. — Ти имаш военна нагласа, Джим, двамата ще се разберете добре.“ Така беше през цялото време, дяволите да го вземат. Помислих си: „Щом не искаш да ми кажеш, добре, но престани да ме мотаеш“.
След още усукване, каза Джим, Контрола му съобщил, че Свидетел бил чешки генерал от артилерията. Името му било Стефчек; известен бил като просъветски настроен ястреб във военните среди в Прага, каквото и да означавало това; бил работил като свръзка в Москва и бил един от малкото чехи, на които руснаците имали доверие. Стефчек предал на Контрола чрез посредник, когото Контрола лично разпитал в Австрия, желанието си да разговаря с високопоставен служител на Цирка по въпроси от взаимен интерес. Пратеникът трябвало да говори чешки и да можел да взима решения. На 20 октомври, петък, Стефчек щял да инспектира оръжейна изследователска база в Тишнов, близо до Бърно, на около петдесет мили северно от австрийската граница. От там щял да отиде в една ловна хижа за уикенда, сам. Това било място високо в гората, недалече от Рачице. Готов бил да приеме пратеника там вечерта в събота, 21 октомври. Щял да осигури и ескорт на отиване и връщане от Бърно.
Смайли попита:
— Контрола спомена ли нещо за мотивите на Стефчек?
— Приятелка — отговори Джим. — Студентка, с която излизал, закъсняла любов, каза Контрола, разликата им била двайсет години. Застреляли я по време на въстанието през лятото на шейсет и осма. До този момент Стефчек успявал да потиска антируските си чувства заради кариерата. Смъртта на момичето сложила край на това — той поискал да отмъсти. В продължение на четири години се спотайвал, държал се нормално и събирал информация, която би им навредила много. В момента, в който му дадем уверения и осигурим маршрутите, той бил готов да продава.