Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Смайли беше почти заспал, когато прочете последния запис в папката, небрежно нахвърлян на ръка след официалното допускане на Джим от страна на конкуренцията. Това беше изрезка от оксфордски вестник от онова време с рецензия на авторската изложба на Хейдън през юни 1938 година, озаглавена „Реалистично или сюрреалистично? Поглед от Оксфорд“. След като правеше изложбата на нищо, критикът завършваше жизнерадостно: „Даваме си сметка, че достопочтеният мистър Джеймс Придо се е откъснал от отбора си по крикет, за да помогне с окачването на платната. Според нас щеше да е по-добре, ако си беше стоял на Банбъри Роуд. Тъй като ролята му на всеотдаен помощник обаче е може би единственото искрено нещо в цялата работа, може би не бива да се смеем прекалено силно…“.

Той задряма, но в ума му продължаваха да се роят съмнения, подозрения и убеждения. Помисли си за Ан и в умората си изпита дълбока привързаност към нея, прииска му се да защити нейната крехкост със своята собствена. Подобно на младеж, той прошепна името й на глас и си представи как красивото й лице се надвесва над неговото в полумрака, докато мисис Поуп Греъм крещи предупреждения през ключалката. Сети се за Тар и Ирина и безполезно се замисли за любовта и верността; замисли се за Джим Придо и за това какво ще донесе утрешният ден. Даваше си сметка за неясното усещане, че победата приближава. Изминал беше дълъг път, плавал беше във всички посоки; утре, ако имаше късмет, можеше да зърне земя — някой малък пустинен остров например. Място, за което Карла не беше чувал. Само за него и за Ан. Той заспа.