Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Джим чувстваше спокойствие, почти лекота. От няколко дни усещаше, че има някого. Това също беше част от навика му — да следи местата, на които съгледвачите питат. Църквата, където приливите и отливите на местното население бяха постоянна тема; кметството и избирателните списъци; търговците, които пазеха информация за клиентите си; кръчмите, при положение че набелязаната жертва не ги посещаваше — той знаеше, че в Англия това бяха естествените капани, които съгледвачите автоматично обикалят, преди да затегнат примката около тебе. Освен това преди два дни в Тонтън, докато си бъбреше безгрижно с помощник-библиотекарката, Джим се натъкна на следата, която търсеше. Някакъв непознат, явно от Лондон, се интересувал от селските райони, да, приличал на политик — не, по-скоро на такъв, който се занимава с политически проучвания, явно професионално го прави, веднага се виждало — и едно от нещата, които му трябвали, представяш ли си, били актуалните данни тъкмо за селото на Джим, да, избирателните списъци, щели да правят анкета от врата на врата в някоя от по-затънтените общини, особено сред новите имигранти. Да, представяш ли си, съгласи се Джим и от този момент нататък започна да прави приготовления. Купи си билети за влака за следните направления — от Тонтън до Ексетър, от Тонтън до Лондон и от Тонтън до Суиндън, всички валидни един месец, защото знаеше, че ако пак му се наложи да бяга, няма да е лесно да се намерят билети. Беше извадил старите си документи за самоличност и пистолета си и ги беше скрил така, че да са му подръка; сложи един куфар с дрехи в багажника на алвиса и държеше резервоара пълен. Благодарение на тези предпазни мерки сънят му се върна, поне докато не се обади гърбът му.