Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Смайли пак зачака търпеливо, докато Джим стане готов да продължи.

— Стефчек — каза Джим. — На Контрола му беше влязла една муха в главата — Стефчек щял да даде отговора, ключът бил у Стефчек. Какъв ключ, питах аз. Какъв ключ? Носеше си чантата, онази стара кафява нотна папка. Измъкна разни схеми, целите изписани с неговия почерк. Схеми с цветни мастила и моливи. „Твоето упътване — каза той. — Това е човекът, с когото ще се срещнеш.“ Кариерата на Стефчек беше описана година по година и той ме преведе през цялата. Военни академии, медали, съпруги. „Много обича конете — каза той. — Ти самият яздеше навремето, Джим. Това е още едно нещо, което споделяте, запомни го.“ Помислих си, че ще е много весело да си седя в Чехия, докато кучетата са по петите ми, и да си приказваме как се обяздват чистокръвни кобили.

Той се разсмя малко неестествено и Смайли също се засмя.

— Назначенията в червено се отнасяха до работата на Стефчек като съветска свръзка. Зелените бяха работата му в разузнаването. Стефчек беше намесен във всичко. Четвъртият човек в разузнаването на чешката армия, главен оръжейник, секретар на Националния комитет за вътрешна сигурност, военен съветник на Президиума, началник на англо-американския отдел в системата на чешкото военно разузнаване. После Контрола стигна до едно място в средата на шейсетте, втория период на Стефчек в Москва, който беше наполовина в зелено и наполовина в червено. Официално Стефчек бил прикрепен към отдела за връзки с Варшавския договор като генерал-полковник, каза Контрола, но това било само за прикритие. „Нямал нищо общо с отдела за връзки с Варшавския договор. Истинската му работа била в английския отдел на московския Център. Работел под псевдонима Минин — каза той. — Работата му била да координира чешките дейности с тези на Центъра. Точно това е ценното — каза Контрола. — Всъщност Стефчек иска да ни продаде името на къртицата на Центъра в Цирка.“

Може да е само една дума, помисли си Смайли, спомняйки си за Макс, и отново почувства как внезапно го обзема мрачно предчувствие. Той знаеше, че в крайна сметка това щеше да е всичко — името на къртицата Джералд, един вик в мрака.

— Контрола каза: „Има една гнила ябълка, Джим, и тя заразява всички останали“ — продължи да разказва Джим. Гласът му стана по-напрегнат, поведението му също. — Обясняваше ми как елиминирал, как следил, проучвал и как почти бил стигнал до края. Имало пет възможности, каза той. Не ме питай откъде ги е изкопал. „Един от петимата основни е — каза той. — От петте пръста на ръката.“ Сипа ми питие и двамата седнахме като ученици, които си измислят код, аз и Контрола. Използвахме имената на картите. Седяхме си в апартамента и събирахме парченцата, пиейки от онова евтино кипърско шери, с което той винаги черпеше. Ако не можех да се измъкна, ако имаше някакви спънки след срещата със Стефчек, ако трябваше да мина в нелегалност, трябваше да му съобщя тази едничка дума, дори ако се налагаше да отида до Прага и да я надраскам с тебешир на вратата на посолството или да се обадя на пражкия резидент и да му я изкрещя по телефона. Вале, дама, поп, асо. Алълайн беше асо, Хейдън беше поп, Бланд беше дама, а Тоби Естерхази беше жокер. Включихме и жокера, защото ни трябваха пет карти. Ти беше вале — каза Джим.