Дама, поп, асо, шпионин [bg]

На това място неравният досега почерк стана по-широк и със замах, докато авторът набираше сила:

„Притежава онова тежко спокойствие, което завладява. Твърдоглав е съвсем буквално. Той е от онези ловки мълчаливци, които водят отбора, без никой да се усети. Фан, знаете колко ми е трудно да действам. Непрекъснато трябва да ми напомняте, интелектуално да ме подсещате, че ако не опитам опасностите в живота, никога няма да позная неговите тайни. А Джим действа по инстинкт… той е деен… Той е другата ми половина, от двама ни би излязъл един великолепен човек, с изключение на това, че никой от нас не може да пее. Освен това, Фан, нали знаете онова чувство, когато просто трябва да излезете и да намерите някой нов човек, защото инак светът ще свърши?“.

Почеркът отново се успокои.

„Я вас луглу, казвам аз, което, доколкото разбирам, на руски означава нещо от рода на «Хайде с мене в плевнята», а той отговаря: «Здрасти», както сигурно би отвърнал и на архангел Гавраил, ако онзи минеше край него.

«Какъв ти е проблемът?», питам аз.

«Никакъв», отговаря той след близо час размисъл.

«Тогава какво правиш тук? Щом нямаш проблем, как си влязъл?»

Той грейва в широка усмивка и двамата се отправяме към великия Хлебников, стискаме дребната му лапа, след което се оттегляме в моите покои. И там пием. И пак пием. И, Фан, той изпи всичко, което му видяха очите. А може и аз да съм го изпил, забравил съм вече. И знаете ли какво направи той сутринта? Ще ви кажа, Фан. Отидохме тържествено в парка, аз седнах на една пейка с хронометър в ръка, а големият Джим си навлече анцуга и навъртя двайсет обиколки. Двайсет. Страшно се уморих.

Можем да дойдем при вас по всяко време, той иска само да е в моята компания или в компанията на възхитително лошите ми приятели. С една дума, той ме е назначил за свой Мефистофел и този комплимент гъделичка самолюбието ми. Между другото той е девствен, висок е около осем фута и го е правила същата фирма, която е строила Стоунхендж. Не се плашете.“

Папката пак замря. Седнал в леглото, Смайли нетърпеливо запрелиства пожълтелите страници, търсейки нещо по-сочно. Преподавателите и на двамата мъже уверяват (двайсет години по-късно), че не могат да си представят връзката между двамата да е била „нещо повече от чисто приятелска“… Показанията на Хейдън така и не били изслушани… Наставникът на Джим го описва като „интелектуално всеяден след дълго гладуване“… отхвърля всяко предположение за левичарски уклон. Разпитът, проведен в Сарат, започва с дълги извинения най-вече заради безупречното военно досие на Джим. Отговорите му носят много приятна прямота след екстравагантното писмо на Хейдън. Присъства представител на конкуренцията, но гласът му рядко се чува. Не, Джим никога повече не се е срещал с Хлебников или с някого, представящ се за негов пратеник… Не, никога не е говорил с него, освен онзи път. Не, не е имал други контакти с комунисти или руснаци по онова време, не можел да си спомни името на нито един член на „Популарите“…