Дама, поп, асо, шпионин [bg]

Понякога си мислеше за раната като за спомен, който не може да забрави. Правеше нечовешки усилия да потисне спомена и повече да не се сеща за него, но дори и нечовешките усилия невинаги бяха достатъчни.

Зае се да проверява контролните бавно, защото обичаше да го прави и защото така не позволяваше на ума си да блуждае. Към шест и половина — седем той приключи, облече стар вълнен панталон и спортно яке и полека отиде до църквата, която никога не се заключваше. Там коленичи за момент в централната пътека на параклиса на Къртис, построен от това семейство в памет на загиналите в двете войни, а вътре рядко влизаше някой. Кръстът на малкия олтар беше изработен от сапьорите при Вердюн. Все още на колене, Джим внимателно заопипва под пейката, докато пръстите му не намериха няколко ленти тиксо, а като ги проследи, напипа и една хладна метална кутия. Приключил с молитвите, той хукна тичешком нагоре по Кум Лейн, за да се изпоти, защото топлината му действаше чудотворно, докато траеше, а ритъмът притъпяваше бдителността му. След безсънната нощ и водката рано сутринта главата му беше леко замаяна, затова, когато зърна понитата в падината да го зяпат с глупавите си муцуни, той им кресна на лош съмърсетски диалект: „Да ви вземат мътните! Тъпунгери такива, какво ме гледате!“, преди да продължи по пътеката, за да изпие едно кафе и да си смени превръзката.

Първият урок след сутрешната молитва беше френски с пети Б клас и Джим за малко не си изпусна нервите — наложи глупаво наказание на Клемънтс, сина на собственика на текстилния магазин, което се наложи да отмени в края на часа. В учителската стая действията му бяха пак по навик, подобни на тези в църквата — бързо, без да се замисля, без да тършува и — навън. Проверката на пощата беше нещо много просто, но действаше. Не беше чувал някой от професионалистите да го използва, но пък и професионалистите не си споделяха номерата. „Погледнете го от тази страна — би казал той. — Ако противникът ви наблюдава, със сигурност ще следи кореспонденцията ви, защото това е най-лесното нещо за проследяване в нашия занаят — още по-лесно става, ако противникът е от собствената ви страна и си сътрудничи с пощите. Какво правите в такъв случай? Всяка седмица в една и съща пощенска кутия, по едно и също време, с една и съща марка пускате един плик, адресиран до вас самите, и друг — до някой случаен човек на същия адрес. Пъхате вътре някаква глупост — благотворителни коледни картички или реклами от местния супермаркет, — като не забравяте да го запечатате, след което чакате и сравнявате времето, за което ще пристигнат. Ако писмото до вас пристигне по-късно от онова до другия човек, значи някой ви диша във врата, а в нашия случай това е Тоби.“