Дама, поп, асо, шпионин [bg]

В Чехия, каза Джим, проследяването обикновено не представлявало трудност. Службите за сигурност били много неопитни по отношение на уличното наблюдение може би защото администрациите им от край време изобщо нямали никакви скрупули в това отношение. Тенденцията била, обясни Джим, все още да се използват автомобили и улични художници в стил Ал Капоне, така че той се оглеждал именно за това — черни шкоди и набити мъже с филцови шапки, разхождащи се по трима. В студа тези неща се забелязват малко по-трудно, защото движението е слабо, хората вървят по-бързо и всички са загърнати до ушите. Така или иначе, докато не стигнал до гара „Масарик“ или Централна гара, както предпочитали да я наричат сега, нищо не го притеснило. На „Масарик“ обаче, каза Джим, нещо му прошепнало — по-скоро инстинкт, отколкото заради нещо конкретно — да обърне внимание на две жени, които си купували билети преди него.

Тогава с безпристрастната лекота на професионалист Джим си припомнил последните часове. В един покрит търговски пасаж край „Вацлавске намнести“ го задминали три жени, средната от които бутала детска количка. Тази в края носела червена пластмасова чантичка, а тази от вътрешната страна водела куче на каишка. Десет минути по-късно насреща му забързано се приближили други две жени, хванати под ръка, и през ума му минала мисълта, че ако Тоби Естерхази би организирал наблюдението, то това би бил неговият почерк; бързи смени на тоалетите, скрити в детската количка, спомагателни коли, паркирани наблизо, с късовълнови или спътникови приемници, както и резервен екип в готовност, в случай че първият се набие прекалено на очи. На „Масарик“, гледайки двете жени пред себе си на опашката за билети, Джим осъзнал, че в момента се случвало точно това. Има един елемент от облеклото, който наблюдаващият няма нито време, нито желание да сменя, още по-малко в мразовито време, и това са обувките. От двата чифта, предоставени му за наблюдение на опашката пред гишето, Джим разпознал единия — черни гумени ботуши, обточени с кожа, с ципове от външната страна и подметки от дебела кафява материя, които леко скрибуцали в снега. Вече ги бил виждал веднъж тази сутрин, в пасажа „Щерба“, носени с различни връхни дрехи от жената, която минала покрай него с детската количка. От този миг нататък Джим не предполагал. Той бил сигурен, също както и Смайли щял да е сигурен.