Игри на злото [bg]

Дъги още два пъти излезе и влезе през задната врата.

— Чува, че говорим за Алекс. Има изумителен слух. Боготвори я. Когато е тук, я следва по петите.

Чудно как така Алекс не беше измислила как да използва това момче!

— Вие явно доста я уважавате.

— Тя е висококвалифициран психиатър с отлична репутация.

Отново без пряк отговор: просто констатация на факти. Разговорът все повече заприличваше на танц, но Ким не беше сигурна кой води.

— Хмм… Щом е решила да посвети безплатно времето си на хората тук, това определено говори много добре за нея.

— Всеки, който посвещава времето си на доброволна кауза…

— Божичко, ще ми отговориш ли направо най-сетне?

Ким просто реши, че е време да вземе нещата в свои ръце.

— Отговорите ти са толкова премерени: само и само да не споделиш искреното си мнение! Направо ти вадя думите с ченгел.

— Не знаех, че това е разпит.

— Това е разговор, Дейвид.

— Трябва ли ми адвокат?

Очите му бяха светлозелени на цвят, погледът му — напрегнат.

— За престъпления против искреността.

Мъжът се усмихна.

— Какво точно искаш да знаеш?

— Защо имаш съмнения относно способностите на доктор Александра Тори или терапевтичните практики, използвани от нея?

— Кой е казал, че имам съмнения?

— Един самотен пост в забутан форум за взаимопомощ, качен от потребител с ник ДайХард137.

Дейвид отпусна рамене.

— Това беше доста отдавна.

— Не си получил отговора, който си очаквал, а?

— Не разчитах на някакъв конкретен отговор. Просто подхвърлих въпроса.

— Но защо?

— Това важно ли е?

Този мъж беше вбесяващ. Тук обаче имаше нещо гнило и Ким трябваше да го узнае.

— Ще се изненадаш ли, ако ти кажа, че семейството на Алекс не е загинало в катастрофа, защото тя никога не е имала семейство?

Дейвид сбърчи чело.

— Откъде знаеш? Защо й е да си измисля нещо подобно?

— Знам, защото лично я притиснах и тя призна, че никога не е била омъжена. „Защо“ е съвсем отделен въпрос, но съществуват данни, че тя манипулира пациентите си, карайки ги да извършват абсолютно нехарактерни за тях постъпки.

Дъги излезе на двора, приближи се, погледа втренчено Ким и пак се скри.

— Говори по-тихо. Тревожиш го.

Ким кимна и сниши глас:

— Не разполагам с доказателства за нищо от това, което в момента ти казвам, но смятам, че ти също си усетил, че нещо при нея не е наред. Права ли съм?

Дейвид се замисли.

— Не мисля, че мога да ти кажа нещо полезно. Трудно ми е да повярвам в това, което ми съобщаваш, но в същото време никога не съм се чувствал спокоен край Алекс. У нея има нещо далечно; тя борави с емоциите, но сякаш не ги разбира напълно. От друга страна, щом си видяла въпроса ми във форума, значи си видяла и отговорите от хората, които е лекувала.

Ким кимна обезсърчено. Явно и тук нямаше да научи нищо. Дейвид просто инстинктивно е чувствал, че у терапевтката има нещо сбъркано, но не разполага с никакви доказателства да е манипулирала уязвимите си пациенти.