Невидимото братство
- Автор: Ауст Курт
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Невидимото братство». Краткое содержание книги:
В центъра на Париж е извършено показно самоубийство. Скоро след това близките на мъртвата, застреляла се пред очите на десетки шокирани свидетели, започват да получават кодирани съобщения и безценни пратки от нея.
Един брилянтен математик трябва да разчете шифрованите послания, получени от жената, която не е преставал да обича. За да разбере причината, накарала я да пожертва живота си.
Защо триста години след смъртта на Исак Нютон неговите окултни и алхимични тайни са толкова ценни и опасни?
Зад завладяващия сюжет на този напрегнат роман са скрити реални факти и документи, свързани с тайните занимания на гениалния Нютон. Векове по-късно е открит мистериозният код, използван от него, за да скрие откритията си в областта на непозволените науки.
Преди да си легне, написа нещо в новия дневник, който си беше купила:
15 ноември, Женева - От известно време проектът Нютон е в застой, против волята ми. Бях заета с лансирането на есенните книги и бях консултант на няколко исторически романа, които ще излязат догодина. Сега обаче съм заделила една седмица за работа в Женева - с онзи Жан Кристоф, който е назован в кода.
Почти съм сигурна, че става въпрос за Жан- Кристоф Фасио дьо Дюилие. Това е братът на Никола Фасио дьо Дюилие, за когото пиша в Третата тайна на Нютон. Жан-Кристоф е бил инженер, мисля, освен всичко е създал и отпечатана върху мед карта на Женева, която намерих в интернет.
Утре ще отида в библиотеката, за да потърся информация за него и семейството му.
Затвори дневника, остави писалката отгоре и угаси лампата. Мушна се под топлата завивка и си легна да спи с чувството, че е анонимна, оставена на спокойствие. За първи път от няколко месеца насам не усещаше да я следят. Никой не знаеше къде е. Никой.
Глава 62
- Нищо?
- Не. Проверих цялата къща за RF-сигнали, т.е. радиочестотни сигнали, микровълни, както и инфрачервени и други светлинни сигнали - обясни „водопроводчикът“ Поулсен. Докато говореше, мустакът му влизаше чак между зъбите. - В къщата няма никакви необичайни сигнали. Освен това проверих телефона за паралелни инсталации като приемници и устройства за радиовръзка. Да погледна ли и компютъра?
Евен отвърна с жест, приблизително означаващ, добре“ или „върши си работата“. Мъжът седна на стола и извади от кутията с инструменти някакви дискети. Известно време Евен виждаше само широкия гръб, наведен над клавиатурата и екрана.
Ключът за пощенската кутия в джоба му крещеше да бъде използван. Той седна спокойно на дивана и заразлиства бележките на Май. Купчината беше голяма и меко казано - разнообразна. Доста от страниците представляваха списъци от специални думи или понятия с обяснения.
Prima materia - светият дух на алхимията, присъстващ във всички вещества. Трябва да се освободи от неактивните метали чрез трансформация.
Regulus — латинската дума за „дребен владетел“, но според алхимичната химична терминология означава „ кристален „...
Леле, как само се бе вглъбила в материала, помисли си Евен впечатлен и намери нов списък.
Способността за окисляване на дадено вещество зависи от броя на електроните в неговите атоми, от свободните места в тях, които могат да бъдат заети от електроните на друг вид атоми при условията, необходими за протичането на една химична реакция.
Тези неща не бяха лесни за човек с хуманитарно образование. Явно бе, че Май бе работила доста усърдно, за да проумее света на Нютон, не само чисто алхимичния, но също така и онзи с по-физикохимични характеристики.
Друг списък от думи пък бе по-езотеричен в подбора си:
Die Chymische Hochzeit Christiani Rosenkreutz (Химическата венчавка на Кристиан Розенкройц) - книга, написана от теолога Йохан Валентин Андрее, навярно един от основателите на ордена на Розенкройцерите. Книгата разказва за сватбено празненство, където гостите са подложени на окултни изпитания, като някои дори умират и отново биват събуждани за живот.
Пеликанът - често се използва за символ на братства, „родее „ се с розата и кръста. Пеликанът е древен християнски символ на възкресението като птицата феникс (възкресението Христово?). В масонските среди кръвта му е символ на Светото дело, т.е. „ възкресението „ на членовете от робството на невежеството към свободата на мъдростта.
Пеликанът, Евен зарови из листите, не беше ли писала за него във Втора тайна... Къде беше? Да, ето, като част от някакъв скиптър или нещо подобно. Все повече се впечатляваше от обстойния й подход към една материя, която едновременно трябва да бе намирала за доста мъглява и наивна.
Взе няколко закопчани с кламер ксерокопия от страници на книги с подчертани с жълт маркер редове. Явно всички цитати се отнасяха до един и същ човек; Никола Фасио дьо Дюилие, личност, която Нютон очевидно бе познавал дълги години.
„ Фактът, че този особен тандем, съставен от сдържания, скован и коректен професор и веселия, малко лекомислен по-млад мъж, е издържал дълги години сочи, че са ги свързвали повече общи неща от интереса към математиката. „ Из статията „Подражателят на Нютон“ от Грег Оливър Клъф.