Фурията на Първия лорд [bg]

Острият нож безпроблемно сряза косата й и тя се освободи от хватката му. Падна на земята и отскочи настрани. Видя как мечът му отново се движи с ленива грация в забавеното усещане за време на въздушната си магия.

Дълга, тънка стрела със зелени и кафяви пера се плъзна към главата на Масио. Гражданинът с яка за подчинение прихвана стрелата с острието си и втори облак трески се разлетя във въздуха. Мечът на Масио продължи посоката си на движение и се устреми към Амара с почти деликатна грация. Нейното собствено тяло се движеше също толкова бавно, но тя успя да удари с ръка по плоската част на острието, докато върхът се насочваше към корема й, и мечът се плъзна покрай нея, за да удари силно в каменната стена.

Амара се претърколи през рамо, присви крака под себе си и с експлозивен скок се изправи. Сирус се втурна под нея и я тласна нагоре и далеч от Масио, избягвайки обратния замах на меча му буквално на косъм.

Площадът беше разположен дълбоко между високите сгради на Рива и тя усети как Сирус се напряга, докато се мъчи да измести достатъчно от сгъстения между каменните стени въздух, за да я изведе на открито. Центърът на площада щеше да е по-добро място за излитане, но тя не би могла да се доближи до него през пръстена от огромни фурии, които все още бяха там. Вместо това, заклещена в края на площада, тя се издигаше твърде бавно от земята и дори беше принудена да спре, за да не се удари в стената на сградата, която беше нейната цел.

Тя се вкопчи с една ръка в перваз на прозорец, заби пръстите на левия си крак в цепнатина между камъните и, подкрепяна от Сирус, започна да се катери по стената на сградата като паяк. Наличието на толкова много камъни, което беше ограничило Сирус, бе повлияло и на вятърните фурии на Масио — а младежът сигурно тежеше около сто фунта повече от нея. Бърз поглед през рамо й показа, че Масио се е втурнал след нея, но вместо да използва вятърна фурия, за да я преследва, той изкрещя силно и рязко подскочи, разчитайки на силата на земята, за да преодолее почти три етажа с един скок.

Без да откъсва поглед от Амара, той потопи върховете на пръстите си в камъка, сякаш е мека глина, и със силата на земен призовател започна да се изкачва по сградата по-бързо, отколкото тя можеше.

Амара стигна до върха миг преди Масио, облегна корем на ръба и отчаяно се опита да се изтегли изцяло на покрива.

Желязна хватка стисна глезена й.

Тя погледна надолу, отчаяна и безпомощна срещу силата в стискащата ръка на Масио, и се помоли правилно да е преценила от коя сграда бяха дошли стрелите. Масио намери опора за единия си крак и Амара знаеше, че следващата му стъпка ще бъде просто да завърти глезена й и да я разбие в стената на сградата като огромна порцеланова кукла.