Ханибал - врагът на Рим

Сафон нямаше намерение да се предава.

— Тогава какво ще кажеш за утре?

Мъката на Бостар се засили. „Велики Мелкарт помисли си той, — с какво съм заслужил това?“ Утре сутринта той и хората му щяха да заемат позиция. От другата страна на реката.

— Не знам дали… — започна той.

Доброто настроение на Сафон изчезна.

— Значи предпочиташ да си с хората си вместо с родния си брат?

— Не е това — запротестира Бостар. — Предложението ти да излезем на лов е чудесно.

— Какво тогава? — озъби се Сафон.

Бостар нямаше представа какво да му отговори, така че каза само:

— Не мога да кажа.

Устните на Сафон се свиха още повече.

— Признай го. Не съм достатъчно добър за теб, нали? И никога не съм бил!

— Това изобщо не е вярно. Как можеш да кажеш подобно нещо? — възкликна обидено Бостар.

— Бостар! — Бодрият глас на баща им прекъсна спора като бръснач. Стреснати, двамата братя се обърнаха. Малх идваше откъм палатките на фалангата си. — Мислех, че вече си потеглил — каза той.

— Тъкмо тръгвах — неспокойно отвърна Бостар. „Баал Сафон, нека се махна без повече проблеми“, замоли се той. — Ще се видим по-късно.

Молитвата му остана без отговор. Малх му намигна открито.

— Късмет.

— А? — Озадаченият Сафон се намръщи. — Защо му е късмет на тренировъчна маршировка?

Малх се смути.

— Човек никога не знае дали няма да си счупи глезена по тукашните пътеки. Много са неравни.

— Това си беше чиста лъжа. Пък и кога си ни пожелавал късмет при подобни тривиални занимания? — Сафон се изсмя и се обърна към Бостар. — Има нещо друго, нали? Затова не искаш да дойдеш на лов.

Бостар се изчерви.

— Трябва да тръгвам — промърмори и взе щита си.

Вбесеният Сафон препречи пътя му.

— Къде отиваш?

— Махни се от пътя ми — каза Бостар.

— Това заповед ли е, командире? — Обръщението беше наситено с презрение.

— Дръпни се, Сафон! — рязко нареди Малх. — Брат ти има заповеди лично от Ханибал.

— Това било значи? — Сафон отстъпи с очи, пълни със завист. — Можеше да ми кажеш. Или поне да намекнеш.

Бостар го погледна и разбра, че е направил грешка.

— Съжалявам.

— Не, не съжаляваш — изсъска Сафон и сниши глас още повече. — Гъзолизец. Идеалният шибан офицер.

Бостар побесня. И по някакво чудо успя да се овладее.

— Не казах нищо, защото не исках да си помислиш, че си пренебрегнат.

— Колко мило от твоя страна — извика Сафон и жилите на врата му изпъкнаха. — Дано те убият, където и да отиваш.

Малх отвори уста да го скастри, но Бостар вдигна ръка. Странно, но гневът му се смени с мъка.

— Надявам се, че поне желаеш мисията да е успешна.

Сафон почервеня от срам, но не му се удаде възможност да отговори.

Бостар се обърна към Малх.

— Сбогом, татко.

Очите на Малх бяха заприличали на дълбоки езера мъка.

— Боговете да бдят над теб и хората ти.

Бостар кимна и тръгна.