Кратка история на иновациите
- Автор: Ридли Мат
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Сиела
- ISBN: 9789542832744
- Переводчик: Христо Димитров
- Жанр: История техники
Электронная книга - «Кратка история на иновациите». Краткое содержание книги:
„Нито един икономист или социолог не може да обясни напълно защо се появяват иновации, да не говорим защо се появяват на точно определени места и в точно определено време. В тази книга ще се опитам да разреша тази голяма загадка. Няма да го правя само с абстрактна теория или с привеждане на аргументи, макар че ще има и от това, а основно ще разказвам истории. Нека иноваторите, които са превърнали своите (или чуждите) изобретения в полезни иновации, ни учат как се случват нещата чрез примерите на успехите и провалите.
Аз ще разказвам истории за парните машини и интернет търсачките, за ваксините и електронните цигари, за транспортните контейнери и силициевите чипове, за куфарите на колелца и генното редактиране, за числата и тоалетните. Нека чуем какво ще ни кажат Томас Едисон и Гулиелмо Маркони, Томас Нюкомен и Гордън Мур, лейди Мери Уортли Монтагю и Пърл Кендрик, Ал Хорезми и Грейс Хопър, Джеймс Дайсън и Джеф Безос.”
През 1776 г. Адам Смит отлично си давал сметка за първенството на практиката. Според него иновацията произлизала от настойчивото човъркане на „обикновени работници“ и от „находчивостта на създателите на машини“. Това е било много по-важно от академичните изследвания, понеже, макар че „някои подобрения в машините са направени от онези, които се наричат философи“, философията е получила повече от индустрията, а не обратното: „Подобренията, които в модерните времена са направени в някои различни области на философията, не са, поне повечето, създадени в университети“.
Това определено се е променило през последните десетилетия. Но през 1990-те години Едуин Мансфийлд проучвал компании, за да определи източниците на техните иновации, и открил, че почти всички са вътрешни или в рамките на индустрията. В случая с нови процеси (които са също толкова важни, колкото и новите продукти) само 2 процента от иновациите идват от академичните заведения. Университетите примерно са дали малко идеи за организацията на индустрията. А когато науката поражда нови индустрии, често има реципрочен ефект: науката помага на технологиите, а те на свой ред помагат на науката. По-новите работи сочат, че около 20 процента от патентите цитират научни трудове, но около 65 процента от патентите имат някаква връзка с научни изследвания, а научните области, в които се извършват повечето основни проучвания, дават повече лекарства и патенти. Но и това не доказва линейна връзка, а е по-скоро двупосочно отношение.
Така откриването на структурата на ДНК през 1953 г. е хубав пример за чиста наука с огромно по-късно практическо приложение в едва ли не свръхестествен унисон с линейния модел. То обаче дължи много на развитието на рентгеновата кристалография върху структурите на биологичните молекули. Тази работа е започната и финансирана частично от текстилната индустрия, която искала да разбере повече за свойствата на вълната. Тя отвела Уилям Астбъри в университета на Лийдс, чийто химически факултет бил „по същество финална школа за постъпващите в текстилната индустрия“, както казва Гарет Уилямс. Трудът на Астбъри бил финансиран от Почитаемото общество на текстилните производители. Астбъри, заедно с Флорънс Бел и Елуин Бейтън, първи започнал да разбира каква е структурата на протеините и на ДНК, като използвал рентгенови лъчи. Бейтън всъщност изпреварил Реймънд Гослинг и Розалинд Франклин с цяла година с фотографията, разкриваща структурата на ДНК, но така и не го разбрал. Неговата фотография и значението ѝ били пренебрегнати от Астбъри в един от най-тъжните пропуски в историята.
По същия начин през XXI в., както описах в Глава 4, работата, довела до CRISPR генното редактиране, била мотивирана отчасти от желанието да се разрешат практически проблеми в индустрията с кисело мляко. Имам предвид, че ще допуснем грешка, ако твърдим, че науката винаги предшества технологията. Доста често научното разбиране се дължи на опит да се обясни и да се подобри дадена техническа иновация.
„Линейният модел“ всъщност е нещо като подмяна на тезата. Политиците често използват похвата, но икономистите и учените наистина вярват в него. Както твърди историкът по технологиите Дейвид Едгъртън дори изобретателите на похвата не го приемат напълно. Ваневар Буш, военновременен научен съветник на правителството на Съединените щати, примерно пише през 1945 г. книгата „Наука: Безкрайната граница“, която трябва да е Библията на линейния модел. Вярно е, че Буш пише: „Трябва да има поток от ново научно познание, за да завърти колелото на частното и публичното предприемачество“ и „днес е по-вярно от всякога, че базовите изследвания определят темпото на технологичния процес“. Но той всъщност иска държавна подкрепа за фундаменталната наука, понеже ръстът в тези изследвания изостава от ръста в приложните изследвания, финансирани от правителството и индустрията. Буш не твърди, че академичната наука е основен източник за иновации, а че е основен източник за нови знания. По онова време Америка, за разлика от повечето европейски страни, едва осигурява някаква държавна подкрепа за фундаменталната наука. Великобритания също се бави в осигуряването на средства за наука в сравнение с Франция и Германия, но както посочва Кийли: „на континента предполагали, че на пазара липсва наука, в Обединеното кралство не смятали така, а и Индустриалната революция била британска, а не френска или немска“.