Полунощ в Чернобил
- Автор: Хигинботам Адам
- Год: 2020
- Язык: болгарский
- Год: Изток-Запад
- ISBN: 9786190106227
- Переводчик: Юлия Стефанова
- Жанр: Прочее научное
Электронная книга - «Полунощ в Чернобил». Краткое содержание книги:
В ранните часове на 26 април 1986 г. реактор №4 на Чернобилската атомна електроцентрала експлодира, причинявайки най-тежката ядрена катастрофа в историята на света. Чернобил още пази спомена за ужаса на лъчевата болест и за радиоактивното замърсяване, засегнало над 480 милиона души. Аварията е страховит пример какво може да се случи, когато безсъвестни бюрократи вземат решения, от които зависи съдбата не само на гражданите на собствената им страна, но и на целия свят.
Основавайки се на стотици часове интервюта, провеждани в продължение на над десет години, както и на писма, непубликувани мемоари и документи от наскоро разсекретени архиви, Адам Хигинботам е създал едно плашещо, но и увлекателно документално изследване, което пресъздава събитията през очите на хората, участвали в тях. „Полунощ в Чернобил“ е незабравим портрет на една от големите трагедии на XX век, на човешката издръжливост и изобретателност, на трудния за преглъщане урок, който природата ни дава, когато човечеството опита да я подчини на волята си.
Специалистите и шефовете, останали да обслужват централата, все още номинално се ръководеха от директора Виктор Брюханов и неговия главен инженер, някога нафукания Николай Фомин.19 Двамата продължиха да стоят до телефоните си в слабо осветения бункер под централата в очакване на указания от правителствената комисия. Бяха изсмукани от изтощение, радиация и шок. Фомин беше престоял в бункера пет дни и се опитваше да поспи, свит на кълбо, до бръмчащото оборудване във вентилационната зала. След окончателната евакуация на Припят Брюханов и другите оператори бяха преместени в пионерския лагер на 30 км от централата, който носеше името „Сказочный“ – „Приказен“.20
Летният лагер беше място, където децата на ядрените техници можеха да прекарат част от дългите си училищни ваканции. „Приказен“ беше селище от малки тухлени и дървени общежития, построени навътре в гората и украсени с причудливи скулптури на дракони, водни същества и герои от славянската митология.21 Сега обаче околните гори и поля гъмжаха от линейки, коли, пожарни камиони и военни транспортни средства.22 На входната врата на лагера имаше дозиметричен пункт. Навсякъде в лагера, по оградите и по прозорците на стола, бяха залепени огромен брой бележки: съобщения от работниците от централата, търсещи съпругите и децата си, евакуирани семейства от Припят, които съобщаваха имената на селата, където можеха да ги намерят, както и молби за информация за роднини, изгубени в лудницата на евакуацията.
Докато капитан Зборовски и неговите хора подготвяха операцията по изпомпването, започнаха другите паралелни опити за спиране на стопяването на реактора. Най-напред от Киев пристигнаха инженерите от метрото и изкопаха дълбока яма до реактор №3.23 С помощта на специално японско оборудване те започнаха да пробиват земята хоризонтално към Блок 4 с намерението да направят серия успоредни дупки с дължина 140 м под основите на реактора. Инженерите се надяваха, че след това в тях ще се положат тесни тръби, съдържащи течен азот, който ще замрази почвата и ще спре движението на топящото се ядрено гориво, преди да е достигнало водния хоризонт.
По същото време техниците от централата започнаха да изпълняват плана на Легасов за загасяване на горящия реактор с азотен газ.24 Идеята беше да се използва съществуващата тръбопроводна мрежа – която преди аварията беше разпределяла различни газове, използвани за поддръжка на централата, – за да се насочи азотът през подземието и после да се вкара в развалините на реакторната зала. От самото начало техниците, изпълняващи този план, знаеха, че е безсмислен: тръбната мрежа в участъка под реактора беше повече от сигурно повредена и дори да стигнеше до реакторната зала, азотът нямаше да може да отнеме кислорода и да угаси пожара, защото сградата нямаше покрив; вместо да се концентрира около горящия графит и да измести въздуха от пламъците, газът щеше безполезно да се разнесе в атмосферата. Но заповедите трябваше да се изпълняват.
Правителствената комисия на Силаев изпрати указания за пренасочване на цялото налично количество течен азот в Украйна към Чернобил с камиони или влакове.25 Двата огромни вапоризатора, необходими за превръщането на течността в газ, се намираха в завода „Криогенмаш“ в Одеса и бяха транспортирани със самолет в Чернигов, а междувременно за тях беше построен специален хангар близо до административния блок на централата. Когато пристигнаха на двете гигантски „летящи крави“ МИ-26 на Антошкин, машините се оказаха прекалено големи и не можаха да влязат през вратата на хангара.26 Операторите трябваше да разбият по-голям отвор с чукове. В 20:00 ч. техниците докладваха на Силаев, че изпомпването може да започне веднага щом пристигне азотът. Той трябваше да дойде същата нощ, но на сутринта от него все още нямаше следа. Операторите чакаха цял ден. В 23:00 ч. директорът Брюханов получи обаждане от Силаев.
– Намери азота – каза председателят на комисията – или те чака разстрел.27
Придружен от военен отряд, Брюханов успя да открие конвоя от цистерни на 60 км от Иванков. Шофьорите бяха спрели по пътя, очевидно изплашени от зловещите сияния на радиацията, и бяха отказали да продължат. Войници с автомати заеха позиции от двата края на конвоя и в края на краищата, с насочени към тях оръжия, успяха да убедят шофьорите да доставят товара.
Беше осем вечерта във вторник, 6 май, когато хората на „Лоса“ Зборовски най-после надянаха военни респиратори и противохимични костюми Л-1.28 Костюмите бяха тежки гумирани комбинезони, предназначени за бойни действия по време на ядрена война. Те потеглиха към реактор №4. Зборовски беше направил самостоятелно радиационно проучване и беше изчислил къде могат да се придвижат и колко време да престоят. Гама-полетата варираха драстично – от 50 рентгена в местата близо до Блок 1 до най-опасните участъци, отстоящи на не повече от 250 м от Блок 4, където експозицията достигаше 800 рентгена. Хората спряха камионите вътре в транспортния коридор – един голям проход под реактора, през който железопътните вагони докарваха ново гориво за централата.29 Те размотаха маркучите само за пет минути – едва една трета от предвиденото по правилник време – и задействаха помпите.30 После оставиха моторите да работят, затвориха вратите на транспортния коридор и изтичаха до близкия бункер.31 Най-после нивото на водата в подземието започна да спада.32 От постовете си под централата Брюханов и Фомин телефонираха на Силаев, който предаде новината в Москва.