В долината на смъртта

— Не можеш ли да говориш?

Червенокожият поклати отрицателно глава.

— Защо?

Онзи посочи с ръка устата си и направи движение на пиене.

Олд Файерхенд му подаде шишето с вода, ала той и после не можа да проговори, а само простенваше.

— Бестия! — обърна се ловецът към Хуанито. — Сигурно си искал да умориш от жажда този мъж?

— Той сам си е виновен, не работеше, беше мързелив.

— И ти спря да му даваш вода?

— Ролан така заповяда. Пердахът нищо не помагаше.

— А бе ти с всичкия ли си? Откога не е пил?

— От шест дена.

— Всичко ми е ясно. Той е грохнал от изтощение. Затова е трябвало да жадува… Няма наказание на земята, което да е достатъчно сурово за теб! Каква работа имаше да върши този индсман?

— Той е извозвач. Трябваше да качва горе цинобъра и да сваля готовия живак.

— Значи там горе има пещи?

— Да.

— Там, където онова уж беше птица, но всъщност си бе човек?

— Да.

— И кой работи горе?

— Няколко мъже.

— Кой друг е още тук долу?

— Никой.

— Вероятно лъжеш, но наказанието ще последва.

— Истината казвам. Сега ми е все тая. Няма да се оставя заради Ролан да ме бият пак.

— Много умно от твоя страна. На господството на Ролан дойде краят. Значи си бичувал индианеца? Пази се! Когато дойде отново на себе си, ти си изгубен.

— Вие ще ме закриляте.

— Странно искане. Ти нееднократно се домогваше до живота ни, пък сега искаш в знак на благодарност да те защитаваме. Или си прекалено безсрамен, или направо откачен. Я погледни колко жестоко си оковал клетника!

Апачът не беше в състояние да се опъне на земята в цял ръст и това си имаше следната причина: тъй като е бил използван за мъкнене на тежки товари, но същевременно е трябвало да носи окови и при това да му бъде отнета възможността да се отдалечава от товаро-разтоварната стълба, бяха монтирали до нея споменатия железен пилон. На него бяха надянали две халки, за които пък бяха закрепени белезниците на ръцете и краката на апача. Така той можеше да се качва и слиза с някакъв товар и все пак си оставаше окован, защото халките се движеха с него по железния пилон до стълбата. Но поискаше ли да си почине, то веригите бяха твърде къси и трябваше да се сгърчва като някое куче, при което ръцете и краката се събираха при пилона.

— Това го измисли Ролан — каза Хуанито.

— А ти си неговият помощник-палач. Бил си апача — това оскърбление може да се изкупи единствено с твоята смърт. Нека той се възстанови малко, а ние междувременно ще се качим горе.

Индианецът сега се изправи. Той хвърли един безкрайно благодарен поглед на Олд Файерхенд.

— Вземи ми живота! Ти си моят спасител!

Гласът му звучеше свирещ и дрезгав. Олд Файерхенд отвори с помощта на ключа двете ключалки на оковите му.