Хари Потър и огненият бокал

Хари ускори крачка и заобиколи покрай гората. Имаше по-малко от петнайсет минути да се добере до камината, за да разговаря със Сириус, а можеше да се закълне, че никога досега не бе искал толкова много да поговори с някого… Изведнъж се блъсна в нещо, падна назад, очилата му се изхлузиха, но успя да задържи мантията невидимка върху себе си. Един глас до него попита:

— Оуу! Кой е там?

Хари се увери, че мантията го покрива отвсякъде, и притихна на мястото си, вперил поглед в тъмния силует на магьосника, в когото се беше блъснал. Разпозна козята брадичка… Това беше Каркаров.

— Кой е там? — отново попита професорът, оглеждайки се в мрака.

Хари остана неподвижен и безмълвен. След около минута Каркаров сигурно реши, че е попаднал на някакво животно, защото взе да оглежда земята наоколо, като че ли очакваше да види куче. После се върна крадешком под прикритието на дърветата и отново се запромъква към мястото, където се намираха змейовете.

Съвсем леко и крайно предпазливо Хари се изправи и продължи пътя си, колкото може по-бързо и по-безшумно, прекосявайки тъмното празно пространство пред „Хогуортс“.

Веднага бе разбрал какво търси Каркаров. Той се бе измъкнал от кораба, за да се опита да открие какво ще бъде първото изпитание. Имаше голяма вероятност да засече Хагрид и Мадам Максим в гората — не би било чудно, ако ги забележи отдалеч. На Каркаров му стигаше да върви натам, откъдето идват гласовете, и — както самата Мадам Максим — щеше да узнае какво предстои на състезателите. Така единственият участник, който във вторник щеше да се изправи срещу нещо неизвестно, бе Седрик.

Хари се добра до замъка, вмъкна се през входа и хукна нагоре по мраморната стълба задъхан. Не смееше да забави ход, защото му оставаха по-малко от пет минути да стигне до камината…

— Глупотевини! — едва успя да изрече паролата пред Дебелата дама от портрета, задрямала в рамката си.

— Щом така казваш… — измърмори тя, без да отваря очи, но картината се отмести да го пропусне и той се мушна през отвора.

Общата стая беше пуста и ако се съдеше по това, че миризмата си беше нормална, явно на Хърмаяни не й се бе наложило да пуска торови бомбички, за да му осигури спокойствие за срещата със Сириус.

Хари свали мантията невидимка и се отпусна в едно кресло до камината. В стаята беше полутъмно и единствено пламъците хвърляха отблясъци. Светлината им се отразяваше от купчина бивши значки Подкрепете СЕДРИК ДИГЪРИ на една от масите. След опитите на братята Крийви да променят надписа им, сега значките вече гласяха ПОТЪР Е МНОГО ГАДЕН. Погледна пак към огъня и подскочи.

Сред пламъците се бе появила главата на Сириус. Ако не беше виждал вече господин Дигъри да се появява по същия начин в кухнята на Уизли, Хари щеше направо да обезумее от ужас. Вместо това обаче по лицето му се разля широка усмивка, което не се беше случвало отдавна. Той се измъкна от креслото, клекна пред камината и попита: