Окото на света
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #1
- Год: 1998
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Окото на света». Краткое содержание книги:
Ранд мерна двамата си приятели и седна до Перин, който му направи място на ръба на пейката. Миризмата, която се носеше откъм кухнята, му напомни, че е гладен, но дори хората, пред които имаше храна, бяха забравили за нея. Прислужничките, които трябваше да сервират, стояха като замръзнали, изпаднали в унес, скръстили ръце на престилките си и зяпнали веселчуна, и изглежда, никой не се сърдеше. Беше им по-хубаво да слушат, отколкото да ядат, колкото и вкусна да беше храната.
— …От самия ден на раждането й Тъмния беше белязал Блес за своя. Но не така смяташе тя, нямаше да стане от Блес Матучинска Приятелка на мрака! Силна е тя, яка като върбов клон, красива като розата. Златокосата Блес. Готова е да умре, но не и да се покори. Но чуйте! Екнат тръбите над градските кули, гордо бронзът им блести. Възвестяват глашатаите, че в кралския й двор е дошъл герой. Тътнат барабани и пеят цимбали! Рогош Орловото око е дошъл да отдаде почест…
„Облогът на Рогош Орловото око“ свърши, но Том млъкна само колкото да отпие от халбата ейл и се впусна в „Защитата на Лиан“. На свой ред това сказание бе последвано от „Падането на Алет-Лориел“, „Мечът на-Гайдал Каин“ и „Последната езда на Буад Албаински“. Паузите ставаха все по-дълги и вечерта отминаваше, и когато Том замени лютнята си с флейтата, всички разбраха, че за тази вечер е дошъл краят на разказването на легенди. Двамина музиканти с барабан и ксилофон се присъединиха към Том.
Тримата младежи започнаха да пляскат с ръце в ритъма на „Вятъра, който клати върбата“, и не бяха единствени. Тази песен беше много популярна в Две реки, и както изглежда — в Бейрлон също. Тук-там гласове дори подхванаха думите.
Следващата песен не беше толкова тъжна. Всъщност в сравнение с предишната беше дори весела, което веселчунът може би целеше съзнателно. Хората се размърдаха, за да разчистят масите от пода и да отворят място за танци. Първият танц завърши със смях и танцуващите освободиха мястото за други желаещи.
Том изсвири началните ноти на „Диви гъски полетели“ и спря, за да могат всички желаещи да заемат място на дансинга.
— Мисля да пробвам няколко стъпки — каза Ранд и скочи. Перин щръкна зад него. Мат реагира най-бавно от тримата и му се наложи да остане да пази наметалата им, както и меча на Ранд и секирата на Перин.
Танцуващите се подредиха в две дълги редици една срещу друга, мъжете от едната страна, жените от другата. Първо барабанът, а после ксилофонът подхванаха ритъма и всички танцуващи започнахл да приклякат. Момичето срещу Ранд, чиято тъмна коса, сплетена ва плитки, му напомни за дома, му се усмихна срамежливо, но в последвалото й намигане нямаше и капчица свян. Флейтата на Том се вля в мелодията и Ранд пристъпи напред да посрещне тъмнокосата девойка; тя извърна хубавата си главица и се засмя, а той я завъртя и я подаде на следващия мъж в редицата.
Всички в залата се смееха, забеляза Ранд, докато танцуваше със следващата си партньорка, една от прислужничките — всички освен някакъв непознат, сгушен край една от камините. И този непознат беше с белег, който пресичаше лицето му от едното слепоочие до челюстта от другата страна, разцепваше носа му и единият край на устата му беше провиснал надолу. Човекът улови погледа му и направи гримаса, принуждавайки Ранд да отмести смутено очи. Може би с този белег човекът просто не можеше да се смее.
Той прихвана следващата си партньорка, която се беше завъртяла, и вихрено я подхвърли към мъжа зад себе си, преди да продължи. Още три жена преминаха в танц през ръцете му, докато музиката набираше скорост, след което той отново се озова пред първото тъмнокосо момиче за бърза обиколка из дансинга, в която редиците напълно се объркаха. Тя отново се засмя и му намигна предизвикателно.
Мъжът с белега го гледаше навъсено. Той обърка стъпката и бузите му пламнаха. Нямаше никакво желание да смущава непознатия. Дори не беше си и го помислил, когато го погледна. Той се извъртя да посрещне следващата си партньорка и забрави за мъжа. Следващата жена, която танцът подхвърли в ръцете му, се оказа Нинив.