Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Разбий тази църква, Панчо — каза кметът и пресуши чашата си с горчивина. — Построй каквото искаш там и прекарай колкото можеш повече от тях.
Гавира разсеяно кимна, приковал вниманието си върху двамата мъже, които разговаряха до платното на Валдес Леал. Той се извини и ги доближи, като се стараеше това да изглежда случайно. По пътя се усмихваше в необходимите посоки, ръкуваше се и целуна няколко напудрени бузи. Възпитан, самоуверен, той чувстваше завистта на мъжете и възхищението на жените, които се упътваха към него в момента, когато се отдалечи от кмета. Чу да прошепват името на Макарена зад него няколко пъти, но не позволи на това да въздейства на поведението му. Остави чашата си на един поднос, провери връзката си и застана до монсиньор Корво и дон Октавио Мачука.
— Хубава картина.
Архиепископът и старият банкер погледнаха картина сякаш едва сега я забелязваха. Смъртта държеше коса и носеше ковчег в костеливата си ръка. В краката й картата на света, един меч, книги и пергаменти символизираха победата над живота, славата, науката и светските удоволствия. С другата си мършава ръка тя гасеше свещ. Празните орбити на черепа се взираха в зрителя. In Ictu Oculu. Гавира не знаеше латински, но картината беше добре известна в Севиля и смисълът й беше явен.
— Хубава? — Архиепископът размени поглед със стария Мачука. — Само един младеж би казал това за такава ужасна сцена. Смъртта ви изглежда далечна, драги Гавира. Но за нас тази картина е доста по-разбираема. Не е ли така, дон Октавио?
Банкерът кимна, хищническите му очи бяха нащрек. Всъщност Корво беше почти двадесет години по-млад от Мачука, но архиепископът обичаше да създава впечатление на мъдър старец, тъй като това вървеше заедно с титлата му.
— Панчо е победител — каза Мачука. — Той не се бои, че свещта му ще бъде угасена.
Очите на стареца закачливо проблеснаха под полуспуснатите клепачи. Едната му ръка беше в джоба на старомодното двуредно сако, а другата висеше до тялото му, почти толкова костелива, колкото тази на Смъртта от картината. Архиепископът се усмихна съучастнически.
— Всички се подчиняваме на Божията воля — каза той с професионален патос.
Гавира се съгласи неопределено, но погледна остро към банкера. Мачука разбра намерението му.
— Говорехме за твоята църква, Панчо — каза той.
Гавира прие за добър знак факта, че Акилино Корво с нетрепваща усмивка прие притежателното местоимение, изполвано от Мачука. В края на краищата архиепископството щеше да получи значителна компенсация, както и обещанието на „Картухано“ да построи друга църква на различно място. Без да се споменава фондацията за благотворителна дейност сред циганите, която архиепископът хитро беше включил в пакета.
— Тя все още е църква на Ваше преосвещенство — отбеляза смирено Гавира.
Монсиньор Корво с благодарност прие забележката. Тъй като говореха за църкви, той се почувства задължен да коментира в качеството си на духовен глава.
— Болезнен конфликт — каза той, след като дълго търси нужната фраза.
— Но неизбежен — добави Гавира и доби печален вид.
С ъгъла на окото си видя усмивката на Мачука. Спомни си, че старецът знае не само за предложенията, направени от „Картухано“ на Негова светлост, но и за непубликувания доклад, свързан с половин дузина духовници в епархията, които бяха нарушили принципа на безбрачието. Свещениците бяха популярни сред енориашите си и публикуването на подобна информация, със снимки и показания под клетва, щеше да предизвика голям скандал. Корво нямаше нито възможностите, нито властта да се справи с проблема, а един скандал би го принудил да вземе решения, които той, повече от всеки друг, не искаше да вземе. Свещениците бяха добри хора, а в тези смутни времена, когато кандидатите за духовници бяха малко, щеше да е жалко да се вземе прибързано решение. Затова монсиньор Корво с облекчение беше приел компромисното решение на Гавира да откупи доклада, за да предотврати публикуването му. В католическата църква отложеният проблем е решен проблем.
Гавира притеснено се чудеше как Мачука е узнал за този негов ход. Самият той беше организирал операцията, като плати на частни детективи да направят проучването и после използва влиянието си в пресата, за да потули случая за пред епископа — което си беше класически пример на изнудване.
— Негова светлост гарантира неутралитет — каза Мачука, като наблюдаваше отблизо Гавира. — Но преди малко ми каза, че дисциплинарните процедури срещу отец Феро вървят много бавно. Очевидно — той присви очи — свещеникът от Рим не е могъл да открие достатъчно доказателства срещу него.