Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
Днес небето му се стори безинтересно. Беше много гладко и равно, цялото в еднаква боя е, малко по-светло към слънцето, но, общо взето, еднакво, а по него — нищо.
— Там от тази пасмина всичките сте глупаци и някой ден ще ви отмъстя — рече Чими.
А какви небета е виждал Димби, когато беше малък. Какви небета имаше тогава. Пълни с каквото щеш — от големите и малките птици до големите и малките облаци.
„Сигурно и сега има такива работи там — отговори си Димби, — но нямам време и да ги видя. От приключения не ми остава време да разглеждам небето.“
— И някой ден ще ви отмъстя на всички — повтори Чими.
— За какво? — учуди се Димби. — Задето те измъкнахме на два пъти от варела ли?
— Задето втория път ме оставихте цяла нощ вътре.
— Това го сторихме да те накажем. Ти си най-проклетото същество на света.
— А вие сте тикви!
Някога по небето имаше голямо движение, цял панаир, а сега — нищо, равно е като повърхността на Резедавия вир. „Вярно — помисли си Димби, — къде изчезват всички хубави неща? Какво става с тях…“
— Може да съм проклет — рече Чими, — но само по характер. А вие сте тикви!
Един ден си бяха обещали с Лиско, Мокси и Домби да дочакат нощта и да разгледат цялото небе. Но какво стана после,
че не го разгледаха? Не може да си спомни, нещо се случи и не можаха да го разгледат небето, както се бяха наканили.
— Моята проклетия идва от самия мен — рече Чими, — а вие сте си такива по рождение.
Казват, че по-главните неща се намирали на небето, а на земята туй-онуй. Може. Нищо чудно. Но на земята са Лиско, Домби и Мокси — предмети, без които не може, все от първа необходимост. Някога, когато му подариха часовника, Димби се бе възгордял и цели три дни се тътра без приятели. Има си часовник, но си няма приятели; знае колко е часът, но не знае какво правят приятелите му. Освен това никой не го пита колко е часът, че да му каже, а приятелите питат всичко.
— И ми действувате на нервите — рече Чими. — Всички. Цялата ви пасмина начело с оня хитрец, който ви забърква в пикливи истории.
Димби погледна циферблата и се уплаши. Часът беше петдесет и осем.
— Докога смяташ да лежиш тук? — запита най-после Чими. — И докога ще ми губиш времето? Или да ти тегля един ритник и да се махам, а?
— С нас е приятно, нали, Чими? Помниш ли, когато те превърнахме в привидение?… Защо не ме питаш колко е часът, че да ти кажа, че е петдесет и осем и пет минути… Трябва да ставам… Другите също те търсят. В момента обикалят по всички посоки и те викат.
— Какво ще ме правите?
— Не знам. Лиско каза да те намерим.
— Чудна работа! Какво ли е намислил? Пък да дойда да видя, а?
— Пък ела.
Те отидоха при Резедавия вир, където беше сборният им пункт. Уморен от търсене, Мокси почиваше с опънати крака. Заобленият му корем отразяваше лъчите на слънцето. Реката течеше спо…
— Виж какво — рече Мокси, без да вдига глава. — Понеже те мразя повече от всичко и знаеш, че те мразя, ще те помоля да не разговаряме по никакви въпроси.
— А пък аз съм ти примрял за въпросите! — рече Чими. — Викате ме и идвам. Какво има?
— Лично аз не те викам. Забранявам ти да разговаряме.
— Че кой ти говори. Ти започна да ми говориш. Аз ти отговарям.
— Заговорих те, понеже трябваше да ти кажа това, което ти казах.
— То се разбира от само себе си.
— Кое се разбира?
— Че не бива да си говорим.
— Да, ама аз де да знам, че ти знаеш, че не бива да, си говорим. Аз мислех, че трябва да ти кажа и да разбереш, и чак тогава да започнем да не си говорим, защото ми е противно да разговарям с проклетници като тебе.
— Никога не съм смятал да разговарям с теб. И ако не беше ме заговорил, нямаше да ти отговоря.
— Ако знаех, че нямаше да ми говориш, и аз нямаше да ти кажа, че не искам да ми говориш, но аз де да знам и затова ти казах вече да не си говорим.
— Нито съм примрял да ти говоря, нито примирам да ми говориш!
— А аз? Да не би да мислиш, че съм примрял да ми говориш и да ти говоря?
— Но ме заговори.
— За да ти кажа.
— Че ти отде знаеш, че ще ти говоря?
— Помислих, че ще ме заговориш, и понеже не искам да разговарям с теб, още от началото ти казах да не говорим.
— Не разговарям с животни, които са ме ритали.
— Аз ритах варела.
— Но във варела бях аз.
— Че какво търсиш там. Досега не съм ритнал нито един варел и ти да не си бил в него.
— Не изкривявай въпроса. Ти риташ варела, защото знаеш, че съм вътре, а не заради самия варел. Ти никога няма да ритнеш празен варел, а само пълен.
— Че ти не можеш да запълниш един варел. Дори хиляда като тебе не могат да запълнят един варел.
— Не изкривявай въпроса. Аз ти казах, че ти никога не би ритнал варел без Чимиджимичамиджоми.