Изкуството на сънуването
- Автор: Кастанеда Карлос Сезар Арана Сальвадор
- Серия: На болгарском языке #9
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Христова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Изкуството на сънуването». Краткое содержание книги:
С „Изкуството на сънуването“ и вие ще научите онова, което Карлос е узнал: че основното постижение на великите магьосници е навлизането в алтернативни реалности посредством съзнателен контрол над сънищата; че сред нас живеят древни, необикновени и понякога опасни същества; че благодарение на уроците на дон Хуан двама или повече души могат заедно да сънуват и да изследват други светове. Ще станете свидетели на духовно приключение, различно от всяко друго, което някога сте преживели, и ще вземете участие в най-новите проучвания и открития на Кастанеда, изумителни и вълнуващи като всичко, за което е писал досега. И най-вече ще бъдете запленени от историята на неговия забележителен живот и на духовните му пътешествия; пътешествия, които могат да се осъществят единствено чрез уроците на дон Хуан и чрез книгите на Кастанеда.
— Ужасно е да си помисли човек, че ти си бил във второто внимание в продължение на девет дни — добави дон Хуан. — За предизвикателя на смъртта девет дни са само един миг, но за нас са цяла вечност.
Не смогнах да възразя, да обясня или да кажа каквото и да е, защото той ме възпря със следната забележка:
— Разсъди добре. Ако все още не можеш да си спомниш всички неща, на които съм те учил и които съм правил с теб във второто внимание, представи си колко по-трудно би било да си спомниш на какво те е научила жената от църквата и какво е направила с теб. Аз съм те карал само да преминаваш в друго ниво на съзнание, а тя те е накарала да преминеш в друга вселена.
Почувствах се слаб и победен. Дон Хуан и другите двама магьосници от групата му, които бяха с нас, ме подканиха да напрегна всичките си сили и да си спомня в кой момент съм се преоблякъл. Не бях в състояние да го направя. В съзнанието ми нямаше нищо: нито впечатления, нито спомени. Някаква част от мен като че ли отсъстваше.
Вълнението на тримата ми спътници започна да става неудържимо. Никога не бях виждал дон Хуан толкова разтревожен. Във всяка негова дума или постъпка винаги бях долавял шеговитост и липса на сериозно отношение към самия себе си. Този път обаче положението беше по-различно.
Отново напрегнах паметта си, като се мъчех да извикам някой спомен, който би могъл да хвърли светлина върху всичко това; и отново не постигнах резултат, но вече не се чувствах победен — точно обратното, бях обзет от невероятен оптимизъм. Струваше ми се, че всяко нещо си идва на мястото.
Дон Хуан беше обезпокоен най-вече от факта, че не знаеше нищо за сънуването, което бях осъществил заедно с жената от църквата. Според неговите разбирания създаването на сънувания хотел, сънувания град и сънуваната Карол Тигз беше просто един отделен пример за невероятните способности на древните магьосници в областта на сънуването — способности, чийто пълен обсег надхвърля човешкото въображение.
Накрая дон Хуан импулсивно разпери ръце и на лицето му се появи обичайната жизнерадостна усмивка.
— Можем само да си направим извода, че жената от църквата ти е дала практически урок — каза той с бавен и предпазлив тон. — Превръщането на една неразбираема маневра в нещо разбираемо ще бъде колосална задача за теб. Бил си свидетел на майсторски ход, осъществен от предизвикателя на смъртта в образа на жената от църквата. Тя е използвала енергийното тяло на Карол, както и твоето, за да отлети, за да се освободи от котвите си. Приела е предложението ти за безвъзмездно даване на енергия.
Тези думи не ми говореха нищо, но явно бяха от голямо значение за другите двама магьосници, които силно се развълнуваха. Обръщайки се към тях, дон Хуан обясни, че предизвикателят на смъртта и жената от църквата били различни проявления на една и съща енергия; по-мощното и сложно проявление била жената. След като поела нещата в свои ръце, тя си послужила с енергийното тяло на Карол Тигз по някакъв неясен, злокобен начин, съответен на типичните за древните магьосници машинации, и така създала онази Карол Тигз от хотела — една Карол Тигз, сътворена изцяло от намерението. Дон Хуан добави, че не е изключено Карол и жената да са постигнали някакво енергийно споразумение по време на своята среща.
В този миг дон Хуан като че ли бе осенен от неочаквана мисъл. Той се взря в сподвижшците си с невярващ поглед. Те също го стрелнаха с очи. Бях сигурен, че не си разменят погледи просто за да открият признаци на разбирателство, защото и тримата явно бяха осъзнали дадено нещо едновременно.
— Всичките ни предположения са безполезни — каза дон Хуан с тих, спокоен глас. — Мисля, че Карол Тигз вече я няма. Няма я и жената от църквата; те двете са се слели и са отлетели, понесени от крилете на намерението — понесени, струва ми се, напред. Онази Карол Тигз от хотела е била толкова загрижена за външността си поради факта, че тя всъщност е била жената от църквата, която те е накарала да сънуваш една друга Карол Тигз; една несравнимо силна Карол Тигз. Не си ли спомняш какво ти е казала? „Сънувай ме цялата от намерение! Устреми ме напред!“
Какво означава това, дон Хуан? — смаяно попитах аз.
Означава, че жената от църквата е изминала своя път.
Сега тя е свързана с теб. Твоята съдба е и нейна.
— В какъв смисъл, дон Хуан?
— В смисъл, че ако ти постигнеш свобода, и тя ще постигне същото.