Непознатата от Ямайка
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: The Bride #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Минчо Бенов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Непознатата от Ямайка». Краткое содержание книги:
Хората казват, че тя има трима любовника. Деветнадесетгодишната англичанка София Стантон-Гревил е изпратена след смъртта на родителите си при жестокия си чичо в Ямайка. Тя е свикнала да командва мъжете и да ги върти на малкото си пръстче и смята да прибави Райдър към списъка си.
— А чия? На мисис Смитърз ли? Или на доктор Прингъл, а?
— Не, Райдър, просто преценката ти за мистър Дюбюс е била неправилна. И ми се ще да престанеш да си блъскаш главата в стената.
Но той не можеше да престане, поне вътрешно. Безотговорен глупак, точно това беше, и си го знаеше, и се презираше за това. Тъкмо реши да промени нещата и така добре обмисли всичко, понеже нали, в крайна сметка, вече беше женен човек и съпруг, за Бога — и се оказа, че е закъснял.
Софи беше права. С нищо нямаше да си помогне, ако си блъска главата в стената. Но поне задвижиха нещата. Докато бяха в Лоуър Слотър, успяха да открият две от жените, работили в Чедуик Хауз, и те с готовност приеха да се върнат на работа още утре сутринта. Но засега всичко беше потънало в мръсотия. И двамата лежаха на пода до френските прозорци в Синия салон.
— По дяволите! — рече Райдър. — Ако искаме, можем да наречем тази стая и Черния салон, Бог ми е свидетел, че в нея не е останало нито едно синьо петънце.
Ожесточено изруга и продължи:
— И всичко това ти го сервирам още първата вечер в моята чудесна къща. — Удари с юмрук по възглавницата си, после притегли Софи към себе си: — Съжалявам, Софи. Как можах да те натопя в цялата тая проклета гадна каша?!
Тя не отговори, но той и не очакваше отговор — беше толкова побеснял, толкова засрамен, задето се е оказал такъв мързелив никаквец и дръвник и е допуснал всичко това.
— Ще го намеря аз това приятелче — не може да е толкова трудно. Всичките мебели бяха каталогизирани — факт, който се съмнявам да е бил известен на нашия мистър Дюбюс. Просто чичо Брандън беше толкова дребнав, ама толкова дребнав, че ми се струва, че умря просто защото се задави от собствената си дребнавост. Във всеки случай ще издирим нещата, а после ще намеря и Дюбюс и ще му отрежа… е, зле ще свърши приятелчето, кълна се в това.
Райдър се поспря и в този момент осъзна, че жена му отдавна е заспала. Целуна я по челото.
И докато самият той заспиваше, си помисли, че животът понякога изкарва човека от нерви и че трябва да си готов да го посрещнеш такъв, какъвто е. Но пък от друга страна, този живот поднася и приятни изненади, като чудесното нежно същество, сгушено в прегръдката му и поставило ръка на сърцето му.
Следващите два три дни бяха такива, каквито Софи никога не бе преживявала. Чувстваше се като някой генерал, командващ войските си — когато, разбира се, не прекарваше времето си на предната линия, рамо до рамо с тях. По цял ден тънеше в прах и още рано следобед се уморяваше до смърт, но не си спомняше друг път през живота си да се е забавлявала така. Всичко, което вършеше, беше важно и тя се чувстваше прекрасно. Чувстваше се толкова значима.
Беше покрила косите си с мърлява памучна кърпа, лицето й бе изцапано, а роклята й — прекалено къса и мръсна, колкото и кърпата. И точно тогава Дорис, една много пълна и добродушна жена, се провикна откъм приемната пред главния вход:
— Мисис Шербрук! Дошъл е един джентълмен.
Софи едва успя да остави метлата и се оказа лице в лице с един много красив мъж, който явно носеше чертите на Шербрукови.
— Вие трябва да сте Тони Периш, нали? — протегна му ръка тя.
— Самият той, при това гузен, мадам. А вие сте невестата на братовчед ми, нали? — Сетне се обърна и викна към вратата: — Влизай, любов моя, и разпръсни навсякъде вълшебния си чар — новата ни братовчедка определено се нуждае от това.
И когато Мелисанда Периш, лейди Ратмор, пристъпи в приемната с походка на фея, като някоя принцеса, влизаща в коптор, Софи можа само да зине пред невероятната гледка — през живота си не бе виждала по-красива жена.
— Значи вие сте сестрата на Алекс?
— Ами да, аз съм Мелисанда. А вие трябва да сте Софи. Както ми каза Тони, вие сте изненада за всеки Шербрук в Англия. Никой никога не си е мислил, че Райдър би… Така де, Райдър е търсен мъж, търсен от толкова много жени… Но Тони е убеден, че той вече няма да се вижда с останалите си любовници и че…
— Убеден съм, че вече предостатъчно злоупотреби с тази тема, любов моя — прекъсна я Тони Периш и за голяма изненада на Софи целуна жена си по устата.
Мелисанда се изчерви и рече:
— Да, милорд, но и вие не биваше да започвате тази тема в каретата, а не сега да ми… — Тя замлъкна, разтърси глава и се обърна към Софи: — Съпругът ми ужасно обича да ме дразни. Е, виждам, че няма къде да се седне. Какво ще правим?
Софи се засуети. В този момент влезе Райдър. Беше във високи черни ботуши, бричове от еленова кожа и бяла риза, разкопчана на врата — изглеждаше толкова красив, буен и мъжествен, че за миг й се дощя да се хвърли в прегръдките му. Толкова се беше променил през последните три дни. Или по-скоро, помисли си тя и сбърчи вежди, може би тя беше тази, която се промени — но само малко, съвсем, съвсем мъничко. Не, той си беше просто Райдър и тя не изпитваше към него никакво блажено чувство. Хубавата му усмивка разкриваше белите зъби, лицето бе изразително, а светлосините му очи бяха присвити от радост. На Софи й трябваше известно време, за да осъзнае, че у него има някаква промяна. Тук той си беше съвсем на мястото. И то не защото бе живял в сянката на брат си, не — просто тук, в Чедуик Хауз, той беше господарят и чудесно си подхождаше на ролята. А аз, помисли си Софи, съм господарката.