![Стълба към небето [Heaven's Reach - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/9/2/2/8/stlba-km-nebeto-heaven-s-reach-bg-download.jpg)
Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]
- Автор: Брин Дэвид
- Серия: Ъплифт #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Космическая фантастика
Электронная книга - «Стълба към небето [Heaven's Reach - bg]». Краткое содержание книги:
Дейвид Брин е създал галактическа панорама на чудеса и мъдрост, прозрения и приключения — и разкрива загадки, които може би лежат в сърцето на вселената.
След около мидура Хари трябваше да прекрати преследването, за да остави поредния от пакетите на Уер'К'кинн и внимателно да го нагласи така, че камерите да гледат право към Пътя. Надяваше се, че информацията ще се окаже ценна.
Разбира се, началникът му вече разполагаше с много данни от сондите във всички точки на прехвърляне, както и от хиперпространствените равнища А, В и С. Нещо повече, обикновено пътниците съобщаваха за условията по време на преходите си. Струваше му се странно и необичайно да пращат него чак дотук, за да събира информация от такъв несигурен източник. Но кой беше той, че да съди?
„Аз съм почти в основата на тотемния стълб. Трябва само да си върша работата, а не да се съмнявам в шефа си.“
По време на инструктажите му бяха съобщили, че по почти всички проходими пътища в Петте галактики се наблюдавало повишено напрежение. Прекъсванията на трасетата и заобикалянията станали нещо обичайно и търговията осезаемо страдала. И все пак, когато Уер'К'кинн отправил допитване до висшите служители в Института по навигация, му отговорили само с любезни увъртания.
„Тези събития не са неочаквани.
(Отдавна) са взети съответните мерки за преодоляване на тези явления.
Агентите на твоето равнище не би трябвало да се занимават с причините или дългосрочните последствия.
Изпълнявай възложените ти задачи. Охранявай корабите. Пази обществото. Продължавай да докладваш. И най-вече обезкуражавай паниката. Насърчавай гражданското спокойствие.
Поддържай апаратурата си в пълна готовност. Отмени всички отпуски.“
Хари не намираше подобни отговори за особено вдъхновяващи. Дори Уер'К'кинн изглеждаше разтревожен — макар че не беше лесно да се отгатват чувствата на тази сухоземна сепия.
Той отново се зачуди за настоящата си мисия.
„Уер'К'кинн навярно не е съгласувал пътуването ми с началниците си. Може да ме е пратил тук, за да погледне на нещата от независима перспектива.“
Хари оценяваше доверието на шефа си… и в същото време се страхуваше от последствията.
„Възможно ли е всичко да се разпада? — запита се той. — Може би скианото е било право. Ако това е краят на света, какво друго можеш да правиш, освен да се грижиш за душата си?“
Само мидура преди да се отправи на тази мисия Хари със смесени чувства бе приел поканата на скианото да посети скромното му паство. Когато влезе в малък склад в един от евтините квартали на Каззкарк, той откри разнородна компания от същества, изповядващи тази странна нова ерес.
Имаше двама едри синтиани — създания, традиционно приятелски настроени към земните обичаи и концепции, — наред с неколцина дребни уазууни, принг с изцъклени очи, трима пор'н'ати, раиран ругуггл и…
Хари си спомни как се олюля от изненада, когато смаяно видя група ужасяващи Братя на нощта! С мускулести ръце и акулски лица, те бяха прочути с буйната си, макар и променлива религиозна страст — постоянно опитваха различни религии и ги изповядваха фанатично, докато не се прехвърлеха на следващата. И все пак не бе очаквал да ги види сред такава разнородна група от същества, които нямаха каквато и да е връзка с тяхната раса или клан.
Вярващите се бяха събрали пред символ, който Хари намери едновременно за странен и страшен… холопортрет на Земята, родния дом на неошимпанзетата, изобразена с кръст от лъчи, разпространяващи свещена светлина. Докато холограмата се въртеше, планетата сякаш се издуваше… после експлодира и сля собствената си материя с ярките лъчи, за да направи още по-знаменателен дар на просветлението с върховната си саможертва.
Няколко секунди по-късно парчетата от Земята се сляха и с това чудотворно възкресение цикълът отново започна.
— Учили са ни, че целта на живота е неговото усъвършенстване — продължи проповедта си скианото, отначало на родния си диалект на гал-две с проблясъци на долния си чифт очи, а после на гал-седем с помощта на преводното устройство, което държеше в ръка. — Тази мъдрост несъмнено е вярна. Тя не зависи от категория или класа. Щом е постигната разумност, животът трябва да се стреми към нещо повече от обикновеното възпроизводство на собствените си гени. Много отдавна Прародителите учели, че основната ни задача е да търсим усет за целенасоченост. Че за да осмислим съществуването си, трябва да имаме цел, към която да насочим живота си.