Кралят на мургите
- Автор: Эддингс Дэвид
- Серия: the malloreon #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Евтимова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралят на мургите». Краткое содержание книги:
— Какво те накара да кажеш това?
— Той наистина е мамел в крайна сметка. Аз не съм следствие на някакъв вид трайна вярност.
— Ти не разбираш — не се съгласи Силк и загледа замислено зелените вълни и техните бели гребени. — При цялата си изисканост баща ни беше и голям авантюрист. Той приемаше всяко предизвикателство заради самото забавление и изпитваше неутолима жажда за пътешествия. Винаги търсеше нещо ново. Мисля, че ако свържеш тези две нишки, може и да започнеш да разбираш точно защо е бил привлечен от майка ти. Аз посетих замъка в Рак Госка, когато Таур беше още жив. Всичките му жени бяха или строго охранявани, или държани под ключ. Това трябва да е представлявало предизвикателство за баща ни.
Ургит направи кисела гримаса.
— Не повдигаш много самочувствието ми, Келдар. Излиза, че съм тук, защото на един драсниански джентълмен му е харесвало да отключва катинари.
— Не съвсем. Нямах възможност да говоря с майка ти за това, но мисля, че тя и баща ни наистина са се обичали. Докато Таур никога не е обичал никого. Или поне добре са се забавлявали.
— Може би това обяснява и слънчевия ми характер.
Силк въздъхна.
— Той обаче въобще не се забавляваше след болестта на майка ми. Това сложи край на всички пътешествия и приключения.
— От какво е била болна?
— Вид епидемия, която избухва от време на време в Драсния. Ужасно обезобразява жертвите си. За щастие майка ми ослепя от усложненията.
— За щастие?
— Така не можеше да се види в огледалото. Баща ни остана до нея до края на живота си и никога не издаде какво всъщност вижда всеки път, когато я погледне. — Лицето на Силк беше мрачно, а челюстите му бяха здраво стиснати. — Това беше най-смелото нещо, което съм виждал. Беше и още по-лошо, защото всичко продължи чак да деня, в който той умря. — Силк погледна бързо встрани. — Може ли да си говорим за нещо друго?
— Съжалявам, Келдар — каза съчувствено Ургит. — Нямах намерение да отварям стари рани.
— Как мина детството ти в Рак Госка? — попита Силк след малко.
— Ужасно — отговори Ургит. — Таур започна да проявява лудостта си много по-рано от обикновеното в рода и се налагаше да правим най-невероятни неща.
— Виждал съм някои от тях.
— Не само тези в храма, Келдар — въпреки че имаше предостатъчно и от тях. Говоря за личните му странности. Никога не трябваше да се стои от дясната му страна и на човек можеше да му коства живота, ако сянката му падне върху кралската особа. Мен и братята ми ни вземаха от майките ни на седемгодишна възраст и трябваше да се занимаваме с тренировъчни военни упражнения, които включваха доста пъхтене и потене. Всички грешки се наказваха с бай — обикновено върху масата на вечеря.
— Това наистина убива апетита.
— Така е. Все още не мога да ям на вечеря — твърде много неприятни спомени имам. Аз и братята ми отрано започнахме да кроим планове един срещу друг. Таур имаше много жени и цели взводове деца. И тъй като короната се пада на най-големия жив син, всички ние интригантствахме срещу по-големите братя и се опитвахме да се защитим от кроежите на по-малките. Когато беше на девет, един очарователен мъник заби нож в един от по-големите.
— Вундеркинд — промърмори Силк.
— О, наистина беше такъв. Таур беше възхитен, разбира се. За известно време малкият забивач на ножове в гърба му стана любимец. Това доста изнерви мен и братята ми, защото беше съвсем възможно на лудия ни баща да му хрумне да ни избеси всичките, за да направи място на малкото чудовище. Така че взехме мерки.
— О?
— Един ден го приклещихме на горните етажи на двореца и го изхвърлихме през прозореца. — Ургит се загледа мрачно в дългите вълни. — От деня, в който ни отнемаха от майките ни, ние живеехме в постоянен страх и безсмислена жестокост. Предполагаше се, че трябва да сме перфектни мурги — силни, смели, лоялни до безумие и абсолютно посветени на Торак. Всеки от нас имаше гролим за учител и ежедневно трябваше да слушаме с часове глупостите за бога на Ангарак. Съвсем не беше приятно детство.
— Таур никога ли не показваше някакви чувства?
— Не и към мен. Аз бях най-дребният и той много ме мразеше. Предполага се, че мургите трябва да са високи и мускулести. Дори и след като успях да доживея момента, в който беше ясно, че аз ще съм наследникът, той не ме похвали, а само насърчи по-малките ми братя да се опитат да ме убият.
— Как успя да оцелееш?
— Чрез хитростта си, а също и като използвах един ключ, който успяха да открадна.
— Ключ?
— Този за съкровищницата на замъка. Ще се учудиш колко помощ може да си осигури човек с неизчерпаеми средства — дори и в Ктхол Мургос.