Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Ще ти бъда камериерка — пошегува се той, като внасяше медните котли, които мъжете бяха оставили пред вратата. — И трябва да призная, че мечтая да те изкъпя. В тъмните му очи имаше чувствен блясък.
Карес го дари с измъчена усмивка. Чувстваше се студена и безжизнена. Искрата на желанието не се запали в нея. Сърцето й беше като вцепенено. Имаше ли достатъчно гореща вода в Нови Орлеан, която да разтопи леда във вените й?
Люсиен свали медната вана от паравана за къпане и я постави пред огъня. След като изля водата във ваната, той отиде до тоалетната й масичка и взе бурканче със соли за баня, които изсипа вътре. Тя стана синьо-зелена и изпълни стаята с ухание на диви момини сълзи.
— Мадам, пропуснах ли нещо? — попита той, а влажните му очи издаваха обожанието му.
Хвана я здраво за ръка и я вдигна от стола, преди да успее да проговори, след това с бързо движение махна одеялото от раменете й. Взе я на ръце, сякаш беше непослушно дете и нежно я постави в топлата, ухаеща вода.
Карес се облегна назад с въздишка, доволна, че е позволила на водата да я поеме в прегръдките си. Тя затвори очи и си представи, че е на горска поляна във Франция през пролетта, а наоколо се носи аромат на момини сълзи. Светът беше свеж и чист, без скрити сенки…
— Позволи ми да ти изтрия гърба — чу тя дрезгавия глас на Люсиен, който бе започнал да разтрива изморените й, студени крайници с мека ленена кърпа.
Тя се премести леко напред и той започна да движи кърпата по гърба й. После кърпата отстъпи място на чувствителните му, обучени пръсти. Нежното му докосване, уханието на солите, топлината на огъня, всичко това започна да отпуска из мореното й тяло. Ледът във вените й започна бавно да се топи под нежните му грижи, които напомняха богослужение.
— О, скъпа моя, ти си толкова красива, всяка част от тебе.
Устните му докоснаха червената лилия върху рамото й, а ръцете му обхванаха меките, алабастрови хълмове.
Карес потръпна, когато ледът в сърцето и душата й започна да се топи и да отстъпва пред нахлуващите чувства. Стената, която беше издигнала срещу ужасите на нощта, внезапно започна да се руши.
— Какво има, скъпа? — прошепна той до копринената кожа на врата й, усетил дълбокото й, разтърсващо хлипане.
Тя се наклони към него, разрида се, когато я прегърна, без да говори, просто й осигури безопасен рай, където да намери успокоение. Като топлата, галеща вода, сълзите измиха отчаянието и среднощния кошмар, който бе преживяла по мъгливите, кални улици на Нови Орлеан.
— Изплачи всичко, скъпа. Ти си в безопасност в прегръдките ми, — шепнеше Люсиен, заровил устни в копринената й коса.
Хлипанията бавно утихнаха, след като той я взе на ръце и нежно я залюля, целувайки стичащите се по бузите й сълзи. Нежната грижа, която се излъчваше от този самоконтролиращ се мъж, успокои сърцето й и изпълни цялото й същество с любов към него. Той замени отчаянието й с обич и надежда.
— Ела, малка моя, болката е измита, а сега е време за радост — прошепна той и се изправи.
Взе мека ленена кърпа и я уви около нея.
— Ще ме подсушиш ли? — тя го погледна със срамежлива, тъжна усмивка.
— Това, скъпа е само началото, а какво още ще направя с теб тази нощ… — гласът му беше страстно обещание.
Застанал пред златистите отблясъци на огъня, той галеше с кърпата гърба й по цялата му дължина, подсушавайки я и възбуждайки едновременно. Обърна я с лице към себе си и нежно попиваше с кърпата водата от пълните й гърди, като галеше зърната й, докато те набъбнаха от желание. Всичко беше направено, за да стимулира нейните чувства: огънят, който затопляше бедрата й, нежното галене на гърдите й от ръцете, които повдигаха всяка една от тях и обхождаха твърдите, коралови върхове. След това ръцете се спуснаха към бедрата й, към меките къдри на слабините й. Разделяйки краката й, той докосна всяка част между тях. Търкането на ленения плат по срамните й устни запали еротични желания.
След това кърпата падна на пода, ръцете му притиснаха голото й тяло към себе си, а устните му се впиха в нейните.
— Колко дълго жадувах да вкуся от теб, да усетя кожата ти — мълвеше той. — Колко нощи лежах буден и мислех колко хубаво би било да си с мен, да потъна в прелестите на красивото ти лице и тяло. Всеки тласък на пирогата, носеща ме по реката, ме приближаваше към теб.
— Огънят е толкова силен. Твърде топло е за толкова много дрехи — прошепна тя с дрезгав глас и посегна към копчетата на жилетката му.