Самотникът и лилията
- Автор: Робинсън Даян
- Язык: болгарский
- Переводчик: Геновева Накова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Самотникът и лилията». Краткое содержание книги:
— Съгласен съм.
Той дишаше учестено, пулсът му се ускоряваше, докато тя сваляше дрехите му. След това и той застана гол пред нея, осветен от златните пламъци.
— И аз мечтаех да те докосна, любов моя, през всичките тези дълги, самотни нощи — шепнеше тя, докосвайки окосмените му гърди, след което плъзна ръка към гъстото, топло гнездо между бедрата му. Усети тръпката, която премина през него при докосването й.
Черните му блестящи очи отразиха удоволствието от това усещане. Доверието й в него се бе възвърнало. Той го виждаше в гълъбовите й очи, във вълшебната милувка на ръката й, която предизвика възбуда.
— Аз също жадувах да те почувствам в себе си, защото без теб съм празна и самотна — каза му тя, без да се срамува да признае нуждата си, срещайки изгарящия му поглед.
Ръката й притисна възбудения му член.
— Какво повече би могъл да желае един мъж, освен да чуе тези думи от жената, която е част от душата му? — отвърна той, галейки извивката на долната й устна с пръсти.
Карес отвори уста и леко прокара кораловия си език по пръста му, като ръката й продължи да възбужда неговата мъжественост.
— Не мога да издържам повече — изстена той и махна ръка от устата й, за да я вземе на ръце и отнесе до леглото.
Ръцете й галеха гърба му, устните му, адамовата му ябълка. Тя се потопи в топлото, мъжко ухание. Галейки раменете му, ръката й се вдигна и развърза панделката на опашката му, така че гарвановочерната му коса се разпиля между пръстите й.
— О, скъпа, прекрасно е! — промълви той, като я плъзна по копринените чаршафи.
Тя положи глава върху възглавниците, а той свали фибите от кока й. Панделките и букетите бяха изчезнали още когато избяга от балната зала. Той разпръсна косата върху раменете й и се усмихна.
— Толкова си красива, че дъхът ми спира! Бях забравил ефекта, който тези очи оказват върху мен.
— Ако не отсъстваше толкова често, нямаше да имаш такива проблеми — подкачи го тя меко, но имаше тъга в дълбочината на гълъбовите очи.
Кого вижда той, когато я гледа, Карес или Аурора? Чия красота взема дъха му? Откакто вида портрета на Аурора и смайващата прилика, този въпрос изгаряше съзнанието й. И сега той я оставяше със седмици сама, също както и Аурора. Те бяха уловени в някакъв странен цикъл на повтарящо се минало.
— Бих искал никога да не те напускам, скъпа моя, съпруго, но има някои неща в живота, които не можем да контролираме. Това, което върша, е важно, в противен случай никога не бих те оставил сама. Повярвай ми! — каза Люсиен, а очите му настояваха да му повярва. Винаги имаше тайни, скрити моменти от неговия живот и минало, които заставаха между тях, мислеше си Карес. Той вдигна ръката й до устните си, след това се отпусна. Когато се обърна към нея, хващайки с ръка лицето й, за да може нежно да целува високите й скули, тя разбра с остра болка, че няма значение кого вижда той, когато гледа нея, тя бе изгубена.
— Не гледай толкова тъжно, малката ми. Няма нищо толкова лошо, че да не можем да се изправим срещу него заедно — шепнеше той, като целуваше върха на носа й, а след това треперещите й устни.
Тя потъна в прегръдките му. Езикът му бавно обхождаше нежните й, пълни устни. Обви врата му с ръце, зарови пръсти в сатенената му коса и се отдаде на страстната му, прелъстителна целувка. За кратко време тя щеше да се изгуби в екстаза, щеше да забрави тревогите и разстройващите я въпроси.
Дъждът чукаше по прозорците, огънят се превърна в жарава, но под балдахина на леглото се чуваха само стонове на влюбени, наслаждаващи се на вкуса, на докосването, на своите тела. Нежни, сиви женски очи се впиваха в изпепеляващия мъжки поглед, който й позволяваше за миг да надникне дълбоко в душата му.
— Обичам те, моя прекрасна Карес! — шепнеше той, влизайки в нея с бавен, разтърсващ тласък.
— Обичам те, сърце мое! — изпълнена от пулсиращия символ на неговата страст — отвърна тя.
Те лежаха утихнали за миг, в който времето и сърцата спират, за да съхранят най-сладката мистерия на живота. В страстното си съединение откриха нещо свежо, нещо ново. Дълбоко в душите си чувстваха, че никога други влюбени не са изпитвали такава наслада.
Внезапно, като че се бяха уговорили, те разбраха, че не могат да чакат повече. Тя се изви към него, когато той отдръпна члена си, за да удължи очакването за безграничен възторг.
— Аз… аз трябва да го имам — простена тя, взирайки се в тъмните, магнетични очи, които виждаха вътре в самотното й сърце.
— Кажи, че ме искаш, скъпа! — настоя той. Гласът му се бе превърнал в дрезгав шепот, въздържаше се по някакво чудо, с огромни усилия на волята. — Кажи тези думи, Карес! Произнеси името ми!