Пепеляшка и царският син

Църквата на отца Емилияна се пълнеше с люде; никога не бяха се събирали толкова богомолци между каменните й стени, пък и около тях. Идваха тук до един жителите на новия град, колкото бяха. На брега отвъд оставаха само стражите, които пазеха каменния вход на града. Жителите на Преспа пълнеха църквицата от страх — бояха се да не би водите да погълнат острова, заедно с построения от тях град, и колкото се надяваха на светия покрив, на няколкото безсловесни икони, още повече се надяваха на отца Емилияна, когото смятаха за застъпник пред бога. Те се тълпяха около него, погледите и думите им бяха пълни със страх и надежда. Инокът се молеше, караше и тях да падат на колена, да се молят. Така той прекарваше много часове в църквата си с уплашените люде и рано сутрин, и вечер до късно. През същото време от небето се изливаше пороен дъжд, плющеше по плочите на покрива, по целия остров, по водата и по цялата земя наоколо. И какво знамение в тая късна есен; земята трепереше от нестихващи гръмотевици, които отекваха със страшна сила по околните планини, като че ли говореше от небето сам страшният бог, а по застиналата тъмна повърхност на водите се отразяваха ослепителни светкавици. Отец Емилиян задържаше около себе си ужасените люде, молеше се за грешните им души, но и неговото сърце беше изпълнено със страх пред гнева господен. Не започваше ли, не се ли повтаряше библейският потоп?

На третия ден дъждът престана за някое време, заглъхна и небесният тътнеж. Чуваше се само непреодолимият шум на потеклите и прииждащи води, който изпълваше пространството между небето и земята. Един по един людете напущаха църквата, загрижени в тоя час на затишие за жилищата си, за храната си, за това, което бяха градили с ръцете си. Напусна църквата и отец Емилиян. Откакто бяха започнали тия стихии, той имаше една непрестанна грижа: какво ли ставаше с напуснатата къща в гората, край брега на езерото? В тая негова грижа беше цялата му мисъл за Биляна. Той побърза нататък, мина през оголялата есенна гора, през безлюдната поляна около къщата, влезе в запустелия двор. Вратата на Биляниния дом беше блъсната и висеше само на едната си кука; разбити бяха от бурята и повечето от прозорците й. Той прекрачи високия праг. На много места по пода бяха се набрали кални локви — текла бе вода през разтворените прозорци, през пробития покрив. Монахът надникна и по стаите. Подяден от водите, ъгълът откъм западната страна на къщата бе рухнал. Изоставеният дом се рушеше, в преддверието стоеше изправено на подставката си дървеното изображение на Самуила Мокри. И по него бе текла вода — тъмнееше се по дървото широко влажно петно.