Свръхбогатите (История на големите имущества)
- Автор: Гьомьори Ендре
- Язык: болгарский
- Переводчик: Дора Панчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Свръхбогатите (История на големите имущества)». Краткое содержание книги:
Как забогатяват Ротшилд и Рокфелер, как откриват пътя за обогатяване Форд, Круп, Онасис? Какво състояние биха могли да кажат, че притежават Ага Хан, крал Сауд V или семейството на бившия ирански шах?
Какъв е светът на свръхбогатите? Кои са герои на скандали, опиянени от власт, и кои „скромно“ се прикриват зад икономически операции, обхванали целия свят? Биографиите им са не само история на една кариера, но същевременно и картина на една обществено-икономическа система, жива илюстрация на това как големите риби изяждат малките.
Разбира се, този жест се прави през 1963 г., президент е Кенеди, а Хамър е милиардер. Един особен, различен свръхбогаташ, който може да си позволи подобно поведение.
Характерна за Хамър е лекотата, с която в ръцете му падат нови и нови стотици милиони тогава, когато вече иска да се оттегли от сделката. В средата на петдесетте години той вече се чувствува уморен и смята, че е дошло време да се оттегли в дома си в Калифорния, претъпкан с предмети на изкуството. Прави дарения и завещания. Колекцията си от произведения на стари майстори подарява на университета в Южна Калифорния, колекция от първокласни творби на стойност 25 милиона долара предава на областния музей в Лос Анжелос, а сбирка от рисунки — на Националната галерия във Вашингтон. Много милиони долари предоставя на института „Джоунас Солк“ за организиране на изследователски център по проблемите на рака „Армънд Хамър“.
Разбира се, преди да направи окончателна стъпка в оттеглянето си, Хамър се консултира със свои агенти и съветници. Интересува се къде да вложи капиталите си, за да се увеличава безпрепятствено състоянието му в годините на почивка. Тогава съветниците казват за първи път на Хамър за „отстъпката за изтощение“, която дава възможност за огромен отбив от данъците на петролотърсачите. Като пример те посочват тъкмо милиардерската фамилия Хънт, която стои в другия край на политическата сцена на САЩ.
Дори добавят, че капиталовложенията в петролната промишленост са полезни даже и да не се намери нефт; защото сондажните разходи за „сухите дупки“ могат да се извадят от данъците. Тогава един познат на Хамър му предлага да купи изправената пред фалит нефтена компания „Оксидентъл“ в Калифорния. Би могъл да я получи за сто хиляди долара. Хамър проучва положението на фирмата и решава, че тя не струва и толкова. Той дава на фирмата кредит от 50 хиляди долара, за да се направят още поне два сондажа. Рискът не е голям; в случай на неуспех сумата може да се възстанови от данъците.
По една случайност и двата сондажа се оказват успешни, а акциите на компанията скачат на борсата от 18 цента на 1 долар. Хамър веднага започва изкупуването и след няколко дни „Оксидентъл“ е под негов контрол. От този момент кладенците сякаш са омагьосани. Почти всички сонди попадат на нефт. В долината на река Сакраменто, недалеч от Сан Франциско, където по-рано са правени десетки безрезултатни сондажи, откриват второто по големина находище на земен газ в Калифорния. Само неговата стойност се изчислява на 200 милиона долара. Няколко месеца по-късно край близкия град попадат на друг, подобен по големина залеж.
Всъщност така започва „вторият живот на Арманд Хамър“; той се издига в редиците на най-заможните хора в САЩ, когато вече има намерение да се оттегли. (Характерно е, че притежател на тридесет милиона става и известният в бранша специалист по сондажите Джийн Рийд, разбира се, не от заплатата си, а от акциите на „Оксидентъл“.)
Разрастването е подобно на ураган. Империята на Хамър се уголемява с всеки изминат месец. Най-съществената спирка по пътя е създаването на „Бест Фъртилайзърс Къмпани“, голяма фирма за производство на изкуствени торове; нейните бази за амоняк са разположени близо до газовите находища на „Оксидентъл“. За кратко време Хамър доразвива фирмата в едно от най-големите предприятия за изкуствени торове в Съединените щати. Веднага след това в северната част на Флорида попадат на огромни фосфатни залежи, въпреки че по мнението на „бранша“ откритите преди петдесет години флоридски фосфатни полета отдавна са изчерпани. Следващата крачка е придобивката на третата по големина в САЩ фирма за производство на сяра — „Джеферсън Лейк Сълфър Къмпани“ в Тексас.
Безспорно случаят и късметът играят голяма роля във взривоподобното разрастване на деловите интереси на Хамър, макар че веднъж след подобна забележка той отговаря: „Щастието работи за онзи, който работи по четиринадесет часа на ден.“
Във всеки случай Хамър спада към изключително малката част хора, които работят по 14 часа дневно и щастието работи за тях. „Оксидентъл“ (благодарните акционери вече я наричат галено „Окси“) става едно от най-големите независими петролни предприятия, а в производството на изкуствени торове и другите делови интереси Хамър има решаваща роля. За да осигури спокойно извършване на доставките, Хамър купува „Международния съюз за руда и изкуствени торове“ („Интъроър“). Това е най-голямата фирма в света за посредничество и продажба на изкуствени торове. Новата придобивка му дава възможност да продава стоката си в 60 страни. По това време в „Оксидентъл“ работят 30 000 души.