Любов по време на холера

Прелетяха над океана от сенки на банановите плантации, чиято тишина се издигаше до тях като мъртвешки полъх, и Фермина Даса си спомни как като момиченце на три или четири години се разхождаше из мрачната гора, уловени за ръка с майка си, която също изглеждаше като момиче сред другите жени, облечени в муселин и като пея с бели чадърчета и газени шапки. Инженерът на балона, който разглеждаше света с бинокъл, каза: „Сякаш са мъртви.“ Подаде бинокъла на доктор Хувенал Урбино и той видя биволските каруци сред нивите, релсите на железницата, ледените вади и където и да спреше поглед, откриваше разпръснати човешки трупове. Някой се обади, че холерата взимала много жертви в селата из Сиенага Гранде. Доктор Урбино, продължавайки да гледа през бинокъла, каза:

— Трябва да е някаква много особена разновидност на холерата, понеже всеки труп има дупка от куршум в тила.

Скоро след това прелетяха над море от пяна и безпрепятствено кацнаха върху нажежения бряг, чиято напукана селитрена почва пареше като жив огън. Тук ги чакаха представителите на местните власти, защитени от слънцето само с обичайните си чадъри, тук бяха и учениците от началните училища, които размахваха знаменца в такт с химните, цариците на красотата, накичени с поувехнали цветя и корони от позлатен картон, и тълпящото се процъфтяващо население на Гайра с най-добра слава из цялото карибско крайбрежие по онова време. Фермина Даса искаше едно-единствено нещо — да види отново родното си село, за да го сравни с най-ранните си спомени, — но не разрешиха никому никъде да ходи поради опасността от холера. Доктор Хувенал Урбино връчи историческото писмо, което впоследствие потъна в архивите и повече никой не го видя, а всички едва не се задушиха, унесени от приспивните речи. Накрая ги качиха на мулета, защото инженерът не успя да издигне отново балона във въздуха, и ги отведоха до пристана Пуебло Виехо, където блатото се сливаше с морето. Фермина Даса беше сигурна, че като съвсем малка е минавала оттук с майка си в каруца, теглена от два вола. Като порасна, тя често го разказваше на баща си, но той и до смъртта си бе убеден, че е невъзможно тя да го помпи.

— Много добре си спомням това пътуване и всичко беше точно така — й казваше той, — но то стана поне пет години преди да се родиш.

Членовете на експедицията с балон се върнаха след три дни в пристанището на своя град, изтощени от бурята, вилняла цяла нощ, и бяха посрещнати като герои. Изгубен в тълпата, Флорентино Ариса долови по лицето на Фермина Даса следи от изживения ужас. Но същия следобед я видя пак на демонстрация по колоездене, която се провеждаше също под патронажа на съпруга й, и не откри у нея никакви признаци на умора. Караше един необикновен велосипед, който по-скоро приличаше на цирков уред, с огромно предно колело, над което седеше тя, и едно задно, съвсем мъничко, което служеше само за опора. Беше облечена в шарени шалвари от кенар, които скандализираха възрастните дами и зашеметиха господата, но във всеки случай никой не остана безразличен към нейната ловкост.