Войната (Смъртоносната игра на човечеството)

Изходът от сраженията вече не бил лишен от победа, защото френските войски спокойно можели да бъдат пуснати да преследват и унищожат докрай противниковите сили, без страх, че някой може да дезертира. През 1794 година Карно от Комитета за обществена безопасност дава следните инструкции на френската армия: „Действайте в масови формации и по възможност — офанзивно. Разгърнете боя колкото е възможно по-широко и преследвайте врага до пълното му унищожение“. Карл фон Клаузевиц — пруски офицер, чийто първи сблъсък с революционните сили е през 1793 година, когато е едва на дванадесет — си спомня следното: „Върху ни се стовари с колосалната си тежест целият френски народ, полудял от политически фанатизъм“.122

След като Наполеон се провъзгласява за император през 1804 година, за демократичните идеали на революцията вече не се чува много често — целта на тази война е била просто установяването на френска власт над цяла Европа (а оттам — и създаването на световна империя). И въпреки всичко, благодарение на хитрата си и напълно цинична експлоатация на френските апетити за национална „слава“, заедно с всички средства за принуда, с които разполага един диктаторски режим, Наполеон успява да изкара още десет години в постоянни войни. В периода между 1804 и 1813 той мобилизира 2,4 милиона мъже. Докато са физически годни за служба, всички остават в армията, а при рухването на империята само половината се завръщат у дома. „Войските са създадени, за да бъдат убивани“ — казва веднъж Наполеон, макар че с течение на времето доброволците драстично намаляват. Към 1810 година 80% от годишната квота донаборници не се явява по своя воля на военна служба.123

И въпреки че във франция войските стават доста по-евтини от преди, същото не може да се каже за оръжията. Революционният режим скоро установява колко е лесно за едно истински централизирано управление с диктаторска власт да извлече максимума от икономиката — много повече, отколкото старата монархия е смеела да изисква. Държавните оръжейни фабрики започват да се множат, а цените и заплатите в тях са строго контролирани. Екипировката, храната и конете били реквизирани — заплащането ставало по-късно, по правителствени цени, или никога. А след нарастване на завоюваните територии в държавната хазна започнали да се вливат толкова много пари и богатства, че за известно време войните наистина се отплащали за разходите, направени по тях.

Но за противниците на французите ситуацията била далеч по-трудна. Те били принудени да събират армии, равностойни по численост на френските революционни войски, но не смеели да въведат задължителната военна служба — от страх да не разрушат нестабилната структура, върху която се крепели монархическите им режими. Това означавало, че армиите им трябвало да станат платени, което обременявало в значителна степен техните хазни. За да посрещне задълженията си, Великобритания — като най-богата от съюзниците, трябвало да субсидира повечето от останалите страни — през 1799 година наложила първия в света данък общ доход. Останалите европейски страни също били длъжни да сторят необходимото, за да спрат французите, защото правилата на войната се оказали драстично променени — революционните армии разпространявали републиканските идеи навсякъде, където се появели, а Наполеон присъединявал или подчинявал цели кралства, а на трона им поставял свои роднини или близки маршали. За правителствата, които се биели срещу французите, това била война за оцеляване, така че те били готови да поемат почти всички рискове, за да оцелеят — дори и дотам, че да свикат под знамената всичките си поданици.