![Време да убиваш [A Time to Kill-bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/6/5/1/4/vreme-da-ubivash-a-time-to-kill-bg-download.jpg)
Време да убиваш [A Time to Kill-bg]
- Автор: Гришэм Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божидар Стойков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Време да убиваш [A Time to Kill-bg]». Краткое содержание книги:
— Значи ти си ги събрал.
— Добре де, така да бъде. Всяка църква ми даде парите и аз ги депозирах в специална банкова сметка.
— Тъй, значи ги депозира до последния цент?
— Разбира се, че до последния цент.
— Разбира се. Я да те попитам нещо. Колко от тези пари предложи на жена ми и децата?
Ейджи леко пребледня, доколкото това бе възможно, и бързо затърси погледите на останалите пастори, чието внимание в този момент бе погълнато от някаква буболечка на килима. Никаква подкрепа. Всички знаеха, че Ейджи си прибира своето, и всички знаеха, че семейството не е получило нищо. Ейджи ще извлече по-голяма полза от семейството. Всички го знаеха, и Карл Лий го знаеше.
— Колко, отче? — повтори Карл Лий.
— Мислехме, че парите…
— Колко?
— Парите ще отидат за хонорари на адвокати и разни там други.
— Май не си казал в твоята църква точно това, а? Казал си, че са за семейството. Почти си се разревал, когато си разправял как могат да умрат от глад, ако събратята им не дадат колкото могат. Така ли е, отче?
— Парите са за теб, Карл Лий. За теб и за твоето семейство. Засега мислим, че ще е по-добре да се похарчат за твоята защита.
— А ако не искам вашите адвокати? Какво ще стане с тия двайсет хиляди?
— Добър въпрос. Какво ще стане с парите, ако мистър Хейли не ви наеме, мистър Райнфелд? — подсмихна се Джейк.
— Това не са мои пари.
— Отец Ейджи? — попита Джейк.
На преподобния му прекипя. Стана предизвикателен и войнствен. Вдигна пръст срещу Карл Лий.
— Слушай какво ще ти кажа, Карл Лий. Претрепахме се, докато съберем тия средства. Шест хиляди долара от бедните хорица в нашия окръг, тия, които ги нямат, за да ги раздават. Изпотихме се, докато ги съберем, и те са дарени от твоите хора, ония, които живеят от купони за безплатна храна, помощи за бедни и болни, от ония, които едва свързват двата края. Но те дадоха последните си парици поради една-единствена причина — вярват в теб и в това, което си направил, и искат да излезеш от съдебната зала като свободен човек. Не ми разправяй, че не искаш парите.
— Не ме поучавай — отвърна меко Карл Лий. — Казваш, че бедните от нашия окръг са дали шест хиляди.
— Точно така.
— Откъде дойдоха останалите?
— От Асоциацията. Пет хиляди от Атланта, пет хиляди от Мемфис и пет хиляди от националната. Само за хонорари на защитата.
— Само ако наема мистър Райнфелд тук.
— Точно така.
— А ако не го наема, тия петнайсет хиляди изчезват ли?
— Именно.
— А останалите шест хиляди?
— Добър въпрос. Още не сме го обсъждали. Мислехме, че ще се зарадваш, събирахме пари и се опитвахме да ти помогнем. Предлагаме ти най-добрите адвокати, но явно, че теб не те е грижа.
Цяла вечност в стаята цареше мълчание и пасторите, адвокатите и шерифът очакваха някаква реакция от подсъдимия. Карл Лий дъвчеше долната си устна и се взираше в пода. Джейк запали нова пура. Веднъж вече го бяха изхвърлили, щеше да се оправи и този път.
— Държите сега да чуете решението ми, така ли? — попита накрая Карл Лий.
— Не — каза Ейджи.
— Да — каза Райнфелд. — Процесът е след по-малко от три седмици и вече сме изостанали с два месеца. Времето ми е прекалено ценно, мистър Хейли, за да го прахосвам и да ви чакам. Или ме наемате сега, или не. Трябва да хвана самолета.
— Добре, ще ви кажа какво да направите, мистър Райнфелд. Хванете си самолета и не си давайте труд да се връщате в Клантън заради мен. Ще си опитам късмета с моя приятел Джейк.
25
Поделението на Клана в окръг Форд бе основано в полунощ, в четвъртък, единайсети юли, на малко пасище до черен път навътре в гората някъде из северните краища на окръга. Шестимата новопокръстени стояха неспокойно пред огромния пламтящ кръст и повтаряха странните слова на мага. Присъстваха един Дракон и две дузини членове на Клана в бели роби. Пазач с пушка стоеше безмълвно на пост край пътя и поглеждаше към церемонията, но главно си отваряше очите за неканени гости. Такива липсваха.
Точно в полунощ шестимата коленичиха и затвориха очи, когато поставиха тържествено белите качулки на главите им. Те вече бяха членове на Клана. Фреди Коб, братът на покойния, Джери Мейпълс, Клифтън Коб, Ед Уилбърн, Морис Ланкастър и Теръл Грист. Великият Дракон се спираше над всеки един и изричаше свещените заклинания за посвещаване в Клана. Пламъците от кръста жареха лицата на новите членове, които продължаваха да стоят на колене и мълчаливо да се задушават под тежките роби и качулки. Пот струеше от пламналите им лица и те горещо се молеха Драконът да престане с тази глупост и да приключи с церемонията. Когато заклинанията свършиха, новите членове се изправиха и бързо се отдръпнаха назад, за да попаднат в прегръдките на своите нови братя. Снеха тежките качулки и всички членове на Клана, стари и нови, запристъпваха гордо през пасището към дървената хижа отвъд черния път. Същият пазач седна на предните стъпала и една бутилката уиски обиколи масата; крояха се планове за процеса на Карл Лий Хейли.