Тайнственият остров
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #13
- Язык: болгарский
- Переводчик: Йордан Петров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайнственият остров». Краткое содержание книги:
За щастие „Тайнственият остров“ е и още нещо, несрещано твърде често в литературата с напрегнат, приключенски сюжет — това е книга, която облагородява. А чудесната вяра във възможностите на човека, просветеният хуманизъм на героите и неповторимата атмосфера на „Острова“ я обричат на незабравимост.
„Тайнственият остров“ е уникална, защото е едновременно много неща: и приключенска литература, и утопия, и робинзониада, и научно-техническа фантастика, и химн на човешкия труд и творчески възможности, дори истински „екшън“ на моменти или пък криминална литература с интелектуални загадки „а ла Агата Кристи“; понякога се превръща дори в морско-пиратски роман, а през цялото време е и нещо много рядко — чаровен модел на цялата еволюция на човека, от каменните оръдия, първия огън и първите опитомени животни и растения, до телеграфа и Библията. Само че еволюция не за 2 милиона години, а събрана само в две-три.
Може би някои от „по-техническите“ романи на Верн, като „Пътуване до Луната“ или „Капитан Немо“, да имат доста остарели елементи. Не и „Тайнственият остров“. Това е книгата, с която Жул Верн пресече целия XX век и уверено навлиза в XXI. Прочетете я сега. И отново я прочетете след 20 години — да кажем, в 2013-та — може би заедно с вашия син или внук. И ще се убедите, че е така.
Ако не сте съгласни — пишете ни да ви я сменим.
Библиотека СВЕТОВНА ФАНТАСТИКА тогава ще ви предлага вече най-доброто от двадесет и първото столетие.
След половин час Еъртън, без да го видят, нито чуят, стигна кораба и се хвана с едната ръка за ватерщагите на бушприта. Тогава си поотдъхна, покатери се по веригите и успя да стигне края на княвдигеда25. Там съхнеха няколко моряшки панталони. Той обу един. После се настани удобно и се ослуша.
На брига никой не спеше. Напротив, разговаряха, смееха се, пееха. Ето и думите, които бяха примесени с ругатни и направиха силно впечатление на Еъртън:
— Добра плячка е нашият бриг!
— Добре плава „Бързия“! Заслужава името си!
— Цялата норфолкска флота може да тръгне подире му! Но да има да взема!
— Ура! Да живее капитанът!
— Ура! Да живее Боб Харви!
Ясно ще ни стане какво изпита Еъртън при тези думи, като разберем, че Боб Харви беше един от някогашните му австралийски другари, смел моряк, който бе продължил злодеянията си. Боб Харви бе завладял край остров Норфолк брига, който бил натоварен с оръжие, с боеприпаси, с най-различни уреди и сечива за един от Сандвичевите острови. Цялата му шайка беше минала на кораба и тия мръсници, някогашни каторжници, които сега бяха станали пирати, плячкосваха във водите на Тихия океан, потопяваха кораби, жестоко избиваха екипажите им и бяха по-свирепи и от самите малайци!
Каторжниците говореха високо, наливаха се с вино и разказваха подвизите си. Ето какво успя да научи Еъртън:
Новият екипаж на „Бързия“ се състоеше само от английски затворници, избягали от Норфолк.
А ето какво е и Норфлок:
На 29° 2’ южна ширина и 165° 42’ източна дължина на изток от Австралия се намира малък остров с шест левги в окръжност, където се издига планината Пит на хиляда и сто стъпки над морското равнище. Това е остров Норфолк, където са заточени най-непокорните английски престъпници. Те са към петстотин, подложени са на желязна дисциплина и на най-страшни наказания и ги пазят сто и петдесет войници и сто и петдесет чиновници, подчинени на един управител. Трудно може да си представи човек по-страшна сбирщина от престъпници. Понякога — макар и много рядко — въпреки строгия надзор някои от тях успяват да избягат, нападат някой кораб, завладяват го и тръгват да пиратстват из Полинезийския архипелаг.
Боб Харви успял да завладее брига „Бързия“, който бил хвърлил котва срещу остров Норфолк. Избил екипажа му и от една година тоя пиратски кораб кръстосвал водите на Тихия океан под командата на Боб Харви, някогашен капитан на далечни плавания, сега морски разбойник, когото Еъртън познаваше добре!
Разговорът продължаваше сред викове и наздравици и Еъртън научи, че само случаят беше довел „Бързия“ срещу остров Линкълн. Боб Харви никога не беше стъпвал на острова, но както предполагаше и Сайръс Смит, той открил на пътя си тая неизвестна още суша, която не беше отбелязана на никоя карта, решил да я посети и да я превърне в изходно пристанище на брига си, ако я намери удобна.
А черният флаг на флагщока на „Бързия“ и топовният изстрел бяха чисто пиратско самохвалство по примера на военните кораби, които дават оръдеен изстрел, когато издигат флага си. Не беше сигнал и бегълците на Норфолк нямаха още никаква връзка с остров Линкълн.
И тъй, страшна опасност грозеше владението на преселниците. Явно беше, че островът със сладката си вода, с малкото пристанище, с различните богатства, които преселниците бяха така добре разработили, с тайните пещери в Гранитния дом не можеше да не хареса на каторжниците. Не ще и дума също, че те нямаше да пощадят преселниците и първата работа на Боб Харви и на съучастниците му щеше да бъде да ги избият най-безмилостно. Сайръс Смит и другарите му нямаше дори как да избягат и да се скрият навътре в острова, тъй като разбойниците смятаха да отседнат там и в случай че „Бързия“ тръгнеше да пиратства, навярно няколко души от екипажа щяха да останат на острова, за да го обзаведат. И тъй, трябваше да се бият, трябваше да унищожат до един тия мръсници, недостойни за съжаление, заслужаващи да се постъпи най-жестоко с тях.
Но можеха ли да се съпротивляват и в края на краищата да победят? Това зависеше от оръжието на брига и от броя на моряците в него.
Еъртън реши да научи това на всяка цена и понеже един час след неговото пристигане крясъците започнаха да утихват и голяма част от разбойниците спяха вече дълбок пиянски сън, той тръгна смело по палубата на „Бързия“, която тънеше в дълбок мрак, тъй като фенерите бяха угасени.
25
Извивка в горния край на форщевена.