Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
— Кога изобщо си била на „Дързост“? — възкликна пренебрежително Джърмейн. — Бо никога не ми е споменавал, че си се качвала на кораба му.
— Бях пътничка на борда — простичко обясни Сарина.
— Това е лъжа! Бо никога не взема пътници! В противен случай аз самата щях да си купя билет, все едно за къде.
Сарина сви леко рамене.
— Аз бях изключение.
— Мисля, че продължаваш да лъжеш, и скоро ще открия дали наистина е така! Няма да можеш да ми отмъкнеш Бо, чуваш ли?
— Нима той е твой? — Страхът, че между Бо и тази жена вече съществува интимна връзка, прониза сърцето на Сарина. — Или просто храниш надежди?
— Погледни ме!
Сарина скръсти ръце върху корема си и неохотно се обърна към гостенката си.
— Гледам те.
— Не си и помисляй да се опитваш да го спечелиш за себе си. Преследвам го от твърде дълго време, за да позволя на една малка, появила се бог знае от къде кучка като теб да застане на пътя ми! Може прозвището „Точилката“ да ти се е струвало оскърбително, но, повярвай ми, то е нищо в сравнение със слуховете, които ще разпространя за теб.
— Честно казано, Джърмейн, можеше спокойно да си спестиш това посещение. Съмнявам се дали някога изобщо ще видя този мъж отново — печално въздъхна Сарина. Но точно в този момент бебето рязко се размърда, сякаш роптаеше срещу думите й. Изненадана от внезапното движение, Сарина възкликна сподавено и притисна ръка към корема си. Миг след това се опомни и светкавично се обърна.
Джърмейн се ококори от изумление. Беше видяла достатъчно, за да затвърди подозрението, което вече се бе прокраднало у нея. Заоблеността, видима под леко набраната пола на другата жена, със сигурност не беше естествена извивка по фигурата на целомъдрена девойка. И със сигурност Бо Бърмингам не знаеше нищичко за бременността на малката никаквица, която бе зяпал толкова ненаситно само преди ден.
— Е, след като си изяснихме този въпрос, мисля, че е време да си вървя. Трябва да направя още някои покупки — нали ще ходя с Бо на годежния бал на Сюзан Бърмингам другия месец.
В значително по-добро настроение от онова, с което бе влязла, Джърмейн се отправи, или по-скоро се понесе по коридора към входната врата. Посещението се бе оказало изключително ползотворно, защото сега разполагаше е горивото, което щеше да подпали репутацията на Сарина и да изпепели копнежите на Бо Бърмингам по нея. Вчера той бе споменал, че днес ще отсъства от дома си, но сега Джърмейн имаше прекрасен повод да го посети още на другата сутрин.
Зората едва се бе разпукнала, а Бо вече беше на крак и облечен. Не защото бе станал рано обаче, а защото изобщо не беше лягал. Яростта, която кипеше във вените му, го бе накарала да се откаже от всякакви опити да спи. Вместо това той прекара нощта обикаляйки из кабинета си, като при това погълна и солидно количество бренди. Накрая се отпусна тежко на стола зад бюрото си и в момента съзерцаваше мрачно купчината книжа, поставени най-отгоре. Бяха документите, които Сарина бе подписала и му бе върнала. Изпратеше ли ги на Фарадей, адвокатът със своята обичайна експедитивност щеше бързо и успешно да заличи техния брак веднъж завинаги.
За хиляден път Бо се взираше в нейния изящен, но уверен подпис, и тъмната рана, разяждаща сърцето му, ставаше все по-дълбока и по-болезнена.
— Проклета да е! — изръмжа наум той. Дали се бе замислила поне за миг, преди да разбие живота му? Дали поне за миг беше поразсъждавала върху обратната възможност? Не, разбира се, че не — не и след като я ядоса толкова на борда на „Дързост“. И той бе истински глупак да съжалява за всичко. Жените със сигурност имаха своите добри страни, но освен в някои изключително редки случаи за един мъж бе препоръчително да гледа на тях просто като на средство за задоволяване на своите апетити. Имал бе неблагоразумието да отключи сърцето си, да се влюби в нея, да поиска бракът им да продължи, и ето че сега си плащаше за това. Но вече край! Сега ще покаже на цял Чарлстън кой е Бо Бърмингам. Ще се обгради с жени, ще се въргаля в тях, ще утоли всички плътски желания, които е изпитвал някога. Няма да се спре, докато не му писне до смърт!
Решил, че е намерил начина да изкорени Сарина от мислите си, Бо стана от бюрото и отиде до предните прозорци, откъдето се виждаше залива. Ще започне да се приготвя за ново плаване веднага щом мистър Оукс се върне от обиколката си по крайбрежието. Едно дълго пътуване ще му помогне да се отърси от болката и отчаянието, които продължаваха да пулсират в кръвта му. В края на краищата, нямаше причина да стои повече в Чарлстън. След няколко дни Сарина вече нямаше да бъде негова.
Той въздъхна тежко, излезе от кабинета си и се качи на горния етаж. Най-после можеше да си почине, макар и само защото бе твърде изтощен от дългото будуване. Прекоси просторната си спалня, влезе в тоалетната стая и заизучава критично отражението си в огледалото над мастиката за бръснене. Трябваше да се отърве от тъмната брада, набола по бузите му, да изплакне противния вкус на бренди от устата си, да измие косата си и да я приведе в по-приличен вид. Пред погледа му попадна пълната вана, приготвена още снощи. Водата вече беше студена, но това навярно щеше да му се отрази добре. Може би щеше дори да успее да му върне проклетия разум.