Неуловимият пламък
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неуловимият пламък». Краткое содержание книги:
Сарина Едлин Кендал
На фона на решителния подпис на Бо, нейният изглеждаше дребен и плах, но сигурно щеше да свърши работа. Сарина бързо го подсуши с попивателната, прибра книжата обратно в плика и припряно позвъни на Кора, преди да се е разколебала. Когато икономката се появи, тя й връчи плика с молба да бъде изпратен час по-скоро на капитан Бърмингам.
В ранния следобед на същия ден Кора влезе в стаята, която чичо Стърлинг бе предоставил на племенницата си за ателие. Вътре бяха струпани боите и триножника на Сарина, заедно с картините и скиците, нарисувани по време на плаването, които в усилията си да подреди работния си кът тя бе оставила на пода, опрени на стената.
— Мис Сарина, на входната врата чака една дама, която казва, че би искала да говори с вас, за да ви поръча да й нарисувате портрет.
— Представи ли се?
— Не, мадам. Каза, че ще я познаете.
Странното поведение на посетителката накара Сарина да се намръщи и да попита:
— Как изглежда?
— О, много е хубава, мис — увери я икономката. — Дребна, с черна коса.
— О, това трябва да е Брена. — Нямаше начин да не е сестрата на Бо, след изненадващия й интерес към работата й. Въпреки всичките си проблеми, Сарина се зарадва на посещението на момичето и с усмивка се зае да разчиства едно кътче от стаята, за да има къде да седне гостенката. — Въведи я тук, в ателието ми, Кора, и ни приготви малко чай, ако обичаш.
Улисана в местене на бои и картини, тя изобщо не се сети да надене отново робата, която бе свалила само преди няколко минути, защото й беше топло. Все още беше с гръб към вратата, когато тихото шумолене на тафта й подсказа, че красивата й гостенка е влязла.
— И през ум не ми е минавало, че ще дойдеш толкова скоро, Брена… — започна Сарина, като се обърна да посрещне посетителката. Но усмивката й в миг угасна, когато съзря ехидната гримаса на Джърмейн Холингсуърт.
— Съжалявам, че трябва да те разочаровам, Сарина — каза Джърмейн, като вдигна саркастично вежди. — Разбирам колко ти се иска да те посети сестрата на Бо, но се боя, че ще трябва вместо това да изтърпиш моето присъствие.
— Значи все пак ме помниш — предизвикателно отбеляза Сарина и с престорена небрежност пристъпи към стола, където бе оставила широката памучна роба. Бременността й бе твърде напреднала, за да се надява, че без шал или друга наметка никой няма да забележи наедрялата й талия и заобления й корем. Човек трябваше само да я погледне по-отблизо, за да разбере веднага тайната й.
Джърмейн се изсмя злъчно.
— О, да, помня те. Ти беше онази надута малка рисувачка, която искаше никой да не я закача, да се занимава със своята работа и да бъде само със собствения си кръг от приятели. Как те наричахме тогава? Точилката? — Тя отново се изсмя. — По онова време прякорът много ти подхождаше, макар да трябва да призная, че си се поразхубавила от последната ни среща насам.
— Доколкото разбирам, не си дошла да си поръчваш портрет.
Джърмейн въздъхна превзето и отиде до стената, за да огледа картините.
— Не знам какво биха правили родителите ми с още един мой портрет — каза тя. — Последния път бяха наели най-добрия портретист, затова много се съмнявам дали ти би могла да задоволиш очакванията им, въпреки че когато го разпитах, Бо не спря да възхвалява таланта ти. Но ако съдя по жадния поглед, с който те съзерцаваше, той храни въжделения спрямо теб, а не спрямо картините ти.
Сарина се извърна настрана, защото другата жена бе преградила пътя й към стола с робата.
— Тогава защо си дошла?
— Исках да те предупредя да стоиш настрана от Бо — отвърна без заобикалки Джърмейн. — Просто за всеки случай, да не би да реши да се отбие при теб. Виж, аз възнамерявам да стана съпруга на този мъж във възможно най-близко бъдеще и не желая междувременно той да попадне в лапите на друга жена, която може да реши да му надене брачните окови. — Тя се наведе и издърпа напред една картина, изобразяваща моряк, за да погледне платното зад нея. От устните й се изтръгна слисано възклицание, когато разпозна върху него лика на човека, за когото си бе поставила за цел да се омъжи. Колкото и да не й се щеше да го признае, портретът предаваше изумително точно чертите на Бо Бърмингам. На него той бе нарисуван с пуловер и шапка на фона на издути корабни платна.
Джърмейн се извърна рязко към Сарина, но я завари с гръб към себе си.
— Кога си нарисувала това? — попита ядосано тя.
Сарина хвърли поглед през рамо към картината, която Джърмейн бе вдигнала от пода. Макар и нарисувани, сините очи, които я гледаха от безжизненото платно, накараха сърцето й да се свие болезнено.
— На борда на „Дързост“.