Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Благодарение посредничеството на Мерцедес като секретарка на петролния картел ние получихме кабини до Гватемала на туристическия параход „Уругвай“. Да се вземе място на специален за светски обиколки параход, особено като тоя дворец, една кабина на който струва 550 долара за разхода из Карибско море, трябваше често дипломатическа намеса. Обаче престижът на петролния картел беше по-голям от могъществото на дипломатите.
Светската етикеция ни задължаваше. В блестящи смокинги ние, четиримата мъже и нашата дама, облечена в същата тъмнозелена копринена рокля, с кокаления гребен на главата и испанския шал, закачен на него, който плени сърцето на Иван Горилата, излязохме под балдахините на палубата и както го изисква редът, почнахме да се разхождаме, за да бъдем видени от всички. Стотици очи се насочиха да разгледат Кончита и нашите безупречно изгладени смокинги, като гадаеха кой от четиримата е щастливият съпруг на тая индианска Венера.
Коктейлът и танците след вечерята минаха по най-забележителен начин, защото пияната компания в салоните на I класа чествуваше изкуството на Кончита и Иван Горилата, които им показаха как се танцува аржентинската румба и гватемалският национален танц „пунто“.
За да се чува по-ясно и силно ритмично тропане на краката, пияните американци помолиха да съберат един ъгъл от персийския килим и така дадоха възможност на Кончита да се натропа до насита. На нашата маса бяха изпратени скъпи тропически цветя и над двадесет бутилки шампанско, които не можахме да изпием до сутринта.
Параходът пътуваше по откритото Карибско море спокойно, без да ускорява бързината на движението си, за да могат пътниците да се налюбуват на хвърчащите, малко по-големи от скумрии риби с огромни криле. Те просто падаха на палубата и ние ги улавяхме и хвърляхме обратно в морето. Мартин Ларсензвей се сприятели с една самотна американка. Ние двамата с Игор Незнакомов си наместихме шезлонгите под балдахините, флиртувахме с дъщерите на богатите американци, наливахме се с разни разхладителни и се стараехме да не пречим на нашите влюбени другари.
Параходът се движеше плавно и преди разсъмване наближи Ямайка, острова на земетръсите, на вулканите, на джунглите и най-опасните в Южна Америка торфови тресавища.
Екзотиката на Ямайка лежеше пред нас и се пробуждаше зад палмите, огряна от елмазената светлина на изгрева. От басейна, където се къпехме, се виждаха ята зелени папагали, които излитаха от палмовата гора и с крясъци отиваха към реките във вътрешността, за да си направят сутрешния тоалет. Светлината, обливаше западния бряг на остров Ямайка и правеше все по-ясно да изпъква вълноломът и зад него голямото пристанище Кингстон.
От мостика един офицер ни хвърли футболна топка, поздрави ни и по мегафона съобщи:
— След половин час чичеронето на парахода ще прочете нещо из историята на остров Ямайка. Моля заемете си местата на първия дек.
Направиха импровизирана естрада, на която се покачи офицерът с белите дрехи. С равномерен глас той започна нашето запознаване с Ямайка:
— Ние се намираме почти на мястото, където на 6 юни 1692 г. е изчезнал във вълните на Карибското море цветущият град Порт Роял. Докъде точно се е простирала сушата на остров Ямайка нам не е известно. Но тая тясна ивица земя, от която се намираме сега на около 500 метра, е била част от града Порт Роял, в който са спирали великите пирати Франсиз Дрейк и адмирал Ансон, англичани. Те са оставили острова в наследство на Британската империя. Порт Роял е бил убежището на всички пирати, които са прославили могъщата империя. Остров Ямайка след Христофор Колумб е бил главната база на испанските конквистадори, Оттук те са потеглили през Карибско море и са стигнали до Панама, Колумбия и Перу. Тук, в Порт Роял, по-късно е ставала разпродажбата на заграбените от Африка роби; тук са се трупали богатствата на конквистадорите и пиратите. Порт Роял е имал позорната слава да бъде столицата и главното убежище на всички авантюристи. И много естествено това пристанище е привлякло най-алчните, най-безскрупулните, най-развратните и жестоки представители на испанската и английската корона. Порт Роял е бил най-богатият град в остров Ямайка, където е имало широки улици, големи здания, заведения и складове, каквито никъде другаде в островите на Антилската група не е имало.