Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
— Какво става? — попита още съненият Игор. — Да не си намислил да се щавиш, та си пуснал горещата вода? Затвори я, че напълни кабината с пара. Тая сутрин имам среща с една дама.
— Каква дама? — учудих се аз. — Какво ще правиш с нея.
— Не бъди толкова любопитен.
— А Мерцедес?
— Мерцедес ли? Тя сама пожела да се разделим. Хайде, побързай, че и аз искам да се изкъпя.
Механично пуснах крана наново. Значи от цялата група единствен аз оставах сам.
Дните и нощите на гигантския параход бяха станали неизмеримо дълги, поне за мен. Имах предостатъчно време, излегнал се на палубата, да наблюдавам и премислям. Видях как Игор Незнакомов обикаля двата басейна и търси навсякъде своя географ, после седна срещу мен и намръщено си поиска закуска. Послушната стюардеса му поднесе цяла камара кифли и сладкиши и му подаде затворен розов плик със сини кръгове и печати на американското географско дружество.
— Господине — обърна се тя към Игор Незнакомов, — дамата, която ви изпраща това писмо, чака вашия отговор в библиотеката.
— Умрете щастливо, товариш Незнакомов — му казах, — закуската може да почака, но за бога, отговорете на нетърпеливата си дама. Когато обикаляше къпалните басейни и после седна отчаян на масата, аз помислих, че имаш намерение да се самоубиваш!
— Идиот — чух само аз на руски. — В плешивата ми глава има малко мозък, който не съм загубил и мога още да уважавам себе си.
След това грабна писмото от масата и отиде към носа на парахода. Стюардесата го изгледа, поклати главата си и влезе в бюрото си.
Беше последната ни нощ на парахода „Уругвай“. Безгрижна увереност се четеше по лицата на пътниците. Насядали по цялото протежение на горната палуба, те си допиваха коктейла и слушаха прекрасния оркестър. Нашият Игор Незнакомов заемаше една маса със своя географ и сигурно не разговаряше по географски въпроси. Неговата дама игриво се усмихваше, разтърсваше хубавата си коса и даряваше приятеля ни с мили погледи.
Гонгът за вечерята спаси приятелите ми от моето любопитство. Пасажерите се размърдаха и тръгнаха към салоните. Отнякъде се яви Мартин Ларсензвей със своята дама и предложи да се съберем на прощална вечеря.
Игор Незнакомов се намери в неловко положение, извини ни се и заведе своя географ в един ъгъл, усмихна се доволен и ни показа вирнати двата си палци: по индиански — да не го закачаме.
Салонът стана тесен за танцуващите. Прожекторите сменяха цветовете и следваха двойките. Когато светнаха лампите, видях между тия, които най-много ръкопляскаха, Кончита и Иван Горилата. Щом ме забелязаха, те дойдоха усмихнати и ме попитаха харесало ли ми е това изпълнение на танца „Пунта“.
— Не особено — беше моят отговор.
И двамата замълчаха и си поръчаха вечеря. Учуди ме промяната в Кончита, затова попитах Иван Горилата на български какво е станало.
— Когато се разделихме с тебе горе на палубата, намерих я легнала по корем на леглото. Блъснах силно вратата на кабината и тя скокна уплашена. Отидох в банята и се заключих. Половин час се къпах и не можах нищо да измисля. Почнах да пея като луд и тогава ми хрумна да си я възвърна или да я загубя завинаги. Заварих я пред гардероба, че избира рокля за вечерята. Промених изражението си до неузнаваемост и казах: „Тая е нашата последна вечер, горе няма да излизаме. Утре, щом пристигнем в Пуерто Барриос, с тебе ще се разделим завинаги — аз и моите приятели заминаваме обратно за Венецуела. Твоето безумие е оскърбително.“ Треперяща, тя не се извърна и ми отговори: „Ако ти ме напуснеш, аз ще се самоубия“ — и падна в краката ми.
Вдигнах я, сложих я на леглото и без да мисля много, и казах: „Давам ти половин час време да се изкъпеш, да се облечеш и да ми докажеш, че си умна любяща жена. Ставай и не ми губи времето.“ Минаха десет дълги минути, през които изпуших две цигари. Кончита се преобърна в леглото, изгледа ме като пума, стана и отиде в банята. После излезе и почна бързо да се облича. Заплашването, че ще я напусна, й подействува. Преди да излезем от нашата кабина, тя ми обеща, че ще ми нареди домашен бюфет — да си пия редовно. Сега да отпразнуваме помирението.
Повикахме с бележка Мартин Ларсензвей и неговата дама да дойдат на нашата маса. Игор Незнакомов беше се възползувал от започналите атракции и не се виждаше никъде.