Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Разкош, разврат и убийства, храмове и площади, където се е наддавало за робите и робините — това е бил този град. Пиратските кръчми и дворци са събирали убийците и наемниците на двете европейски корони. Това междуцарствие е траяло докъм средата на XVI век, когато британската ескадра за втори път завзела острова и го обявила за британско владение. Поставил се някакъв ред, въвела се нова система, регатите на британската флота изловили всички чужди кораби и пирати и избили ония, които не се подчинили. Франсиз Дрейк прибрал несметните богатства на конквистадорите и ги откарал в Англия. Но разгулният живот на преселниците и местните жители продължил. Новите заселници станали наследници на избитите, построили си разкошни къщи с помощта на робите. Създали първите обширни плантации. Порт Роял бил в пълен разцвет като колония и източник на блага за Британската империя. Но на сутринта на 6 юни 1692 година дошъл трагичният край на Порт Роял. Преди изгрева на слънцето ясното небе се покрило с черни облаци, от които се спуснали циклони и помели целия остров. Синята планина не се виждала от изригващи червени кълба пушек. Трусовете съборили високите здания, земята почнала да се разпуква и разделя. Отворили се зеещи пропасти, в които изчезвали зданията, хората и всичко, което се намирало наблизо. Виждайки опасността, управителят на острова и около 250 души успели да се доберат до кея, качили се на кралската регата и се отделили от сушата далече в морето. И когато на следния ден всичко утихнало, кралската регата се върнала, но не намерили Порт Роял на мястото му. Грамадни вълни плискали там, където някога лежал красивият, цветущ град. Намерили само тая ивица земя, която днес е естественият вълнолом на пристанището Кингстон.
Пристанището Кингстон още служеше за набиране негри от вътрешността за банановите плантации в Гватемала. За да не смущават разглезените американски пътници при товаренето в най-долните бункери на 300 негри, капитанът устрои екскурзия с влака от Кингстон през целия остров до другото пристанище на изток Анното Бей.
Голяма част от янките се качиха на влака и заминаха. Другата част, повечето жени, остана в града с нас. Разгледахме плантациите, палмовите гори и околните възвишения, остатъци от някогашните Меридски Кордилиери. От тях точно на изток се виждаха Сините планини и куполът на изгасналия вулкан, висок 2292 метра. По тия възвишения има построени разкошни шосета, които водят до луксозни хотели и ресторанти, където през големите горещини летуват плантаторите, техните семейства, чиновниците и гостите от вътрешността на острова. Жегата тук е непоносима. През сухия сезон спасението е само във височините на Кордилиерите. От тях извират големи реки, които се спускат към Карибското море с множество каскади, обвити в буйна растителност. В един хотел — „Палисадос“, построен на едноименната река, ние спряхме по желанието на Кончита, която надуши, че в ресторанта има прясна пържена риба. Можехме ли да се откажем от това удоволствие, което зарази всички в омнибуса, когато чуха, че се отнася за прясна риба.
Под краката ни водата на реката Палисадос скачаше от 4–5 метра, разливаше се в широк басейн и след това отново се спускаше надолу и се губеше между палмите. Отгоре, където беше терасата на ресторанта, до широкия басейн, ограден с мраморни пейки, водеха стълби, издялани в скалата. Палми и други храсти скриваха грозотата на масива. Желязна решетка предпазваше къпещите се да не полетят по наклона извън басейна.
Мнозина от нашите спътници бяха се напили и направиха скандал, разхвърляха бутилките, счупиха чиниите и чашите и залитайки, слязоха до басейна, където им дадоха къси гащета и ги потопиха във водата да изтрезнеят. Келнерите бяха негри и си познаваха работата. Ние отгоре на терасата гледахме насмешливо цялата церемония.
В шест часа вечерта се качихме на рейсовата кола. Нито един не беше напълно трезвен освен жените. След един час разходка, освежавани от прохладния вятър на Карибското море, колата ни докара до центъра на града Кингстон, където бяха спрели и другите рейсови коли. Ония, които заминаха за Анното Бей, не бяха се още завърнали. Параходът „Уругвай“ беше феерично осветен. На палубата свиреше оркестърът, а долу на кея тълпа негри, насядали по сандъците и на земята, слушаха. Иван Горилата и Кончита намерихме в тяхната кабина да се преобличат за вечерята.
Цветната игра на изгрева изпълни кабината с трептяща светлина. През решетката на прозореца нахлуха снопове златни лъчи и ме събудиха. Нежната светлина на изгрева освети през вратата част от кабината на Игор Незнакомов. Там пердетата бяха спуснати. Надникнах през отворената врата и видях легналия по гръб Игор Незнакомов да спи, безчувствен към всичко на света. Изглежда, той твърде бързо бе изживял тежкия удар, нанесен му от Мерцедес, щом можеше така спокойно да спи. Отворих вратата на междинната баня и пуснах крана на топлата вода да тече силно. Понеже преградата между банята и кабината на Игор Незнакомов беше много тънка, свистящото налягане на горещата вода почна да свири като локомотив и разбуди сънливеца.