Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Документацията, с всички нейни карти, профили, скици и анализи, беше изработена предсрочно и предадена в дирекцията. Секретарката със своите помощници опаковаха всичко в отделни пакети, поставиха ги в специална чанта и по куриера документацията беше изпратена за централата в Ню Йорк. Там в продължение на три месеца главният геолог с помощниците си трябваше да разучи всички детайли и даде своето мнение: представлява ли обектът интерес и в кои точки от представения огромен терен.
През тия три месеца ние имахме право на платена почивка, която решихме да използуваме не вкъщи, а някъде край Карибското море. Завладяла ни беше носталгията за морската шир, там, където в безкрая на синьо-зелената вода се спускат прозрачните облаци и очите чувствуват насладата чрез отхвърчащите във въздуха флуиди на фантазията. Оставаше ни да уредим само прощалния банкет. Грижата за това пое Игор. В последния момент Мерцедес ни съобщи, че ни готви изненада — щяла да ни представи братовчедката си, току-що дошла от Гватемала.
Мястото за нашата среща беше определено недалече от входа на ресторанта „Панама“ на Авенида Симон Боливар. Това беше желанието на секретарката. Ресторант „Панама“ е американски клуб, най-луксозният в Каракас, в който се влиза само в официални дрехи. Скрити в нашия форд, ние наблюдавахме как пулсираше животът в тоя широк булевард, прочут с увеселителните си заведения, театри, големия цирк и нощните пеперуди на столицата.
Двама гледахме към десния тротоар, а другите двама се взираха в алеята. Въздухът миришеше на прах и парфюм. Стотици очи се заглеждаха в нашия форд, но очите на Мерцедес не се виждаха никъде. Часът на срещата минаваше. Жадното гърло на Иван Горилата от много чакане засъхна и затова той предложи да гарираме някъде колата и да отидем в ресторанткабарето „Ривадавия“. Той се беше отказал от женската неточност. Докато се чудехме какво да предприемем, по алеята за пешеходци се появиха две прелестни създания, облечени в разкошни испански рококо рокли от зелена и синя лъскава коприна. Игор Незнакомов веднага скокна от колата.
Дълги златни обици, каквито никога Мерцедес не беше носила преди, сега висяха на малките й уши. До нея, като антично божество с миниатюрна глава, украсена от великолепен гребен, стоеше братовчедката, която очакваше да бъде представена. Очите й се премрежваха от тънките ресни на дългите клепачи и към нас се протегна малка, добре гледана ръка. Струните на нейния глас ни поздравиха на най-фин испански език.
— Кончита — обърна се към нея Мерцедес, — това са най-смелите хора, които съм срещала. Те току-що се завърнаха от Ауян Тепюй, където откриха най-високия в света водопад „Апе Мей“! — И почна да изрежда нашите простосмъртни имена пред божеството, което идваше от приказна Гватемала.
Сериозността в ресторанта „Панама“ не подхождаше за прощален банкет. Горещата испанска кръв, макар и примесена с индианска, мечтаеше тангото и румбата. Ние не трябваше да разочароваме нашите дами. Явно Кончита не очакваше, че ще я затворят цяла вечер в тоя американски манастир. Тя погледна към Иван Горилата и го попита — в България играят ли румба.
Дългите мигли на клепачите се затвориха и нейните очи го измериха. Красавицата от Гватемала се обърна след това към Мерцедес и попита:
— Докога, миа чикита, ще киснем тук?
— Това знаят нашите кабалерос — беше лаконичният отговор.
Осветлението в ресторанта „Панама“ се спускаше от конзолите на тавана и като нежни лунни лъчи падаше само върху масите. Оркестър нямаше, за да не пречи на деловите и интимните разговори.
Скучната обстановка в „Панама“ ни предразположи към сериозен разговор. Кончита ни разказа къде е следвала химия, кое я е накарало да дойде тук, в Каракас, да предложи имота си на нашето дружество за дирене на земно масло. Но когато тя говореше, нейните прекрасни очи се спираха само върху мургавото, изопнато от напрежение лице на Иван Горилата. Тя знаеше, че сама нищо няма да направи, трябваше й съветник, който няма да я измами, и вече беше избрала него.