Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Докато Кончита се освежаваше в банята, нейният повелител ни вдигна на крак, повика по телефона от кантората Мерцедес да се освободи за сутринта и закара всички ни в общината да му станем свидетели при сключването на гражданския им брак. Временно новото семейство се настани в хотел, облече се като американци в нови и скъпи дрехи и ни свика на съвещание в стаята си да разгледаме от всички страни проектираното от Кончита предложение до нашето петролно дружество.
След като изслушахме проекта Кончита да превърне банановата си плантация в петролно поле, решихме, че в тоя вид нейното предложение до петролното дружество няма да обърне никому вниманието. Понеже времето напредваше и трябваше да освободим Мерцедес, слязохме в ресторанта на хотела да обядваме и се почерпим за младоженците.
Иван Горилата трябваше като петролен геолог да прегледа на самото място терена на банановата плантация, да я проучи и чак тогава да реши формата на предложението.
Нито един от нас нямаше никаква представа за Гватемала, още по-малко за нейната геология, та да си съставим що-годе мнение от мострите, които ни беше донесла Кончита. Един малък сандък съдържаше фрагменти от скални парчета, в торбичките имаше въображаеми петролни мостри, които не представляваха нищо освен пясък, напоен с окислен растителен катран. Химията на Кончита я беше заблудила поради неговата разтворимост, че това е асфалт. Както и да е, ние се примирихме с нейното невежество как се разпознават въглеводородите от дериватите при сухата дестилация на дървата, окислени от дългото им лежане под земята. Немислимо беше да се основаваме на нейните данни и мостри, за да говорим по тоя въпрос с когото и да било от нашите директори. Но всичко това нямаше нищо общо със самата Кончита, елегантна дама в грациозна поза, застанала замечтана до големия прозорец.
Документите недвусмислено потвърждаваха, че Иван Горилата вече заема завидно положение като съпруг на богата наследница. За какво му беше нужно отсега нататък да си излага живота в нашите опасни експедиции. Ние отлично разбирахме това, но все пак ни беше мъчно, че губим най-близкия си приятел. Още по-тежка беше мисълта, че раздялата ни е толкова близка. Каква ще бъде неговата съдба сред петролните акули — това никой не знаеше.
Телефонът иззвъня. Обади се Мерцедес. Попита какви са намеренията ни за тази вечер.
— Ела и тогава ще решим. Ще ти съобщя една много важна новина — отвърна Иван Горилата и затвори телефона.
Кончита коленичи до него и го попита каква новина ще съобщи на Мерцедес.
— Аз и моите другари сме в отпуска. Както ти стана ясно, твоето предложение за дирене земно масло в гватемалската ти плантация пропадна. Мене лично тоя въпрос ме занимава и мисля да поканя моите приятели да ми помогнат, като дойдат и ни гостуват цялото време на отпуската си, която е три месеца — достатъчно време да се ориентираме има ли земно масло в твоята плантация или не.
— Извинявай, скъпи мой — сви капризно красивите си устни Кончита. — Но плантацията не е само моя. Тя е наравно и твоя. Така че ти можеш да решаваш без моето съгласие. Кога заминаваме?
Останахме смаяни. Тая малка жена притежаваше повече практичен ум, отколкото предполагахме.
Една седмица след тоя разговор в хотелската стая всички участници в заговора да бъде открит петролът в Гватемала се качихме на парахода в Ла Гуайра и заминахме за Пуерто Барриос, за страната с три различни климата в едно и също време.
На път за Гватемала
Параходът „Уругвай“, плаващият дворец на американската компания „Южни републикански линии“, напусна пристанището Ла Гуайра, когато последните морави лъчи на залеза се скриха зад Кордилиерите.
Висшите същества на доларовата аристокрация бяха на палубата и разсеяно ни изгледаха дали заслужаваме внимание. Кончита, облечена елегантно, принуди всички — от капитана до последния товарач — да си изкривят вратовете, за да видят как благоверната съпруга на уважаемия Иван Горилата се клатеше грациозно на тънките си крака. Мерцедес не тръгна с нас. В последния момент тя през сълзи съобщи на Игор, че е получила предложение за женитба от един адвокат и е отговорила положително. Настояванията на Игор да се оженят, ако тя иска, предизвикаха водопад от сълзи. Но това не промени с нищо положението. Тя познаваше най-добре нашия живот на геолози и предварително знаеше последствията на един брак с Игор. Разумът се беше наложил над чувствата. Игор трябваше да се примири.
Разноцветни електрически крушки, наредени като мъниста от единия край на палубата до другия, придаваха вълшебен изглед на парахода. Оркестърът свиреше танцова музика. По тръстиковите маси сервираха вечерния коктейл. Доволните и сигурни в себе си финансови магнати, излегнати под балдахините, се задъхваха от изпитите коктейли. Те пушеха ароматични цигари и съзерцаваха как изчезва брегът на Венецуела.