Съкровищата на Дяволската планина
- Автор: Христофоров Любен
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Съкровищата на Дяволската планина». Краткое содержание книги:
Мерцедес, нашата чудна Мерцедес в продължение на няколко години се занимавала сериозно с петролните въпроси на дружеството. Изучила всички тънкости, свързани с тия крупни въпроси, тя редовно давала сведения на своята братовчедка в Гватемала. Наследница на бащиния си имот, Кончита на няколко пъти преминавала границата на съседното Мексико и стигала до петролната област Тампико, където се запознала с характерностите на терена, взела си проби, заминала обратно за Гватемала и решила да следва химия. Четири години Кончита редовно кореспондирала с братовчедка си. Мерцедес била заминала със семейството си за Венецуела на печалба. Понеже баща й знаел малко английски, който научил, като работел в американската компания за износ на банани, постъпил на работа в нашето петролно дружество, а малката Мерцедес започнала да ходи редовно на училище. Малката гватемалка се развила в млада интелигентна жена, която познавала отлично английски език, стенография и машинопис и се явила на изпит за секретарка в същото дружество, където работел баща й. Това съвпадение на имена й отворило пътя. Така Мерцедес Вакас, станала вече централна личност в делата на Венецуелския петрол, съобщила на братовчедка си Кончита, че геолозите на нейното дружество са се завърнали от експедицията, че най-интересен е Иван Горилата и че трябва да не губи време, да се приготви и да тръгва.
На излизане от ресторанта Кончита улови под ръка Иван Горилата. Те вървяха напред, покорили всички в ресторанта със своята младост. След тях Мерцедес и Игор, като шафери, мълчаливо ги следваха. Мартин Ларсензвей ме хвана под ръка и тихо ми прошепна:
— Най-после немирната Горила е уловена в златната клетка на една богата жена. Дано бъде щастлив. Ако ни покани на сватба в Гватемала според местните обичаи, ще отида само ако Кончита ми обещае, че на сватбената й вечер ще ми свири на маримба, осветена от закачени на палмите и банановите дървета китайски книжни фенери.
Дъждът беше спрял. Авенида Спмон Боливар, осветена от хиляди неонови реклами, приличаше на парижки булевард в Монмартр. Китари и мандолини от страничните улици напомняха на остров Капри. Всичко въздишаше от нощната възбуда… Ние едвам не заггубихме влюбените двойки. Нощта ни покровителствуваше, но булевардът ни предлагаше само кабаретата. Всичко друго затваряше вратите си, а ние още не бяхме видели как Кончита танцува. Знаехме, че Иван Горилата е магьосникът на аржентинската румба, затова решихме да завършим в кабарето „Ривадавия“.
Малките немирни крака на Кончита почнаха да играят, преди да сме стигнали долу в салона. Нейните черни очи се оживиха. Иван Горилата целуваше малката й ръка.
Танците се редуваха, но никой не пожела да изсвирят аржентинската румба. Най-после написахме една бележка до оркестъра и в нея поставихме два американски долара. Настъпи затишие. Диригентът ни се поклони и даде първите акорди с цигулката си.
Кончита вдигна с лявата си ръка края на роклята си и почна да тропа с елегантните си крака. Коприненият шал на малката й глава се повдигаше, образуваше дипли в такт с тропането на краката й. Във ветрило бялата фуста разкриваше очарователните й прасци, опънати в черните копринени чорапи. Плътно стегнатите й бедра в лъскавата коприна очертаваха къде започва коравият гръб, който придаваше такава стройност на фигурата. Нейните смолисти очи не слизаха от унесеното лице на Иван Горилата. Прекрасните очи на момичето му обещаваха чуден живот, любов, радости, каквито досега не беше имал. Оркестърът спря да свири, публиката си счупи ръцете да ръкопляска. Искаха бис, но Кончита беше танцувала само за Иван Горилата.
Двадесет и четири часа не бяха изминали от тяхното запознаване. Слънцето още не беше изгряло, за да се видят на дневна светлина, и те прекрачиха прага на кабарето влюбени, обвързани здраво от копнежа никога да не се разделят. Мерцедес, която беше католичка, ги прекръсти и им пожела лека нощ. Иван Горилата отведе своята невеста в тъмнината. Ние му отстъпихме нашия форд. Игор и Мерцедес изчезнаха след тях. Ние с Мартин Ларсензвей тръгнахме самотни из пустите улици. Разхождахме се дълго и се прибрахме вкъщи чак сутринта, когато кървавият рубин на слънцето разрязваше бялата мъгла. Току-що се унасяхме в първия сън, когато чухме клаксона на нашия форд. Последва отваряне на пътната врата, предложение да се преместя на кушетката в стаята на Мартин Ларсензвей и влизането на Кончита.