Повелителката на бурите
- Автор: Брэдли Мэрион Зиммер
- Серия: Дарковър #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Повелителката на бурите». Краткое содержание книги:
Йън-Михаил се засмя изнемощял:
— Сроднице, тежи ти умора, сякаш си пътувала десет дни на кон дотук. Както и да си прекосила разстоянието, не може да се избегне изчерпването на силите. Ела с нас да хапнем и да се възстановим. После ще се радваме да ни разкажеш всички новини от Хали, ако желаеш.
И Аларт вече го мъчеше нетърпим глад — неизменен спътник на работата в матричния кръг. Отново се натъпка с твърде сладките хапки, без дори да му стане неприятно. Нямаше знанията на матричен техник и не проумяваше докрай процеса, чрез който пренесоха Касандра от едната Кула в другата, но му стигаше, че стиска ръката й.
Облечената в бяло наблюдателка дойде при тях и настоя да ги прегледа. Дори не помислиха да възразят.
Щом се засити, Касандра започна да разказва — за смъртта и погребението на стария крал, свикването на Съвета, за да подложат на изпитание принц Феликс… и вероятно да го лишат от короната. Не пропусна да спомене вълненията в Тендара, защото мнозина бяха на страната на любезния и добросърдечен младеж. С Райднау отново било сключено примирие, но в Кулата Хали го използвали, за да трупат трескаво запаси от лепкав огън. Касандра показа на Аларт типично изгаряне на едната си ръка.
Той я слушаше слисан. Неговата съпруга… Но тази жена до себе си виждаше за пръв път! Преди беше с още детински черти в характера си, покорна и съсипана от убийственото си отчаяние. Само половин година по-късно зрелостта личеше във всяка нейна дума. Дори гласът и жестовете й бяха по-силни и решителни. Не момиче, а жена — жизнена и самоуверена. Обсъждаше без смущение с наблюдателите от Трамонтана подробностите на тяхната трудна, изискваща съвършена точност и внимание работа.
„А какво ли бих могъл да предложа на такава жена? Тогава не искаше да се отдели от мен, защото бях по-силният и имаше нужда от моята подкрепа. Но сега…“
— Ела с мен, братовчедке. — Розаура стана и махна на Касандра. — Ще ти намеря дрехи. Не можеш да пътуваш само по това, което е на гърба ти в момента.
Касандра се засмя, щом погледна надолу към свободната, топла бяла роба на наблюдателка, единствената й дреха.
— Благодаря ти, сроднице. Тръгнах съвсем набързо и не можах да си подредя десетина сандъка с премени!
— Ще ти подбера нещо подходящо за пътуване в планините, също и долни дрехи. Май сме с почти еднакви мерки. А когато пристигнеш в замъка Алдаран, не се съмнявам, че ще те пременят достойно за почетна гостенка.
— Аларт, към Алдаран ли тръгваме?
Йън-Михаил се намеси:
— Би могла да останеш и при нас… Винаги имаме нужда от повече компетентни наблюдатели и техници.
Предишната Касандра се появи за миг — хвана ръката на Аларт и се притисна до него.
— Благодаря ти за поканата, сроднико, но ще тръгна със съпруга си.
В късната нощ снежните вихрушки налитаха свирепо по стените на Кулата. Розаура ги отведе в приготвената за тях стая на един от долните етажи.
Аларт отново се поддаде на съмненията си, когато останаха насаме. В следващия миг усети как преградите в съзнанията им падат една след друга, чувствата и мислите им се сляха още преди да се докоснат. И той разбра, че нищо между тях двамата не може да се промени.
В сивата светлина на утрото ги събуди тропане по вратата. Не беше силно, но се долавяше трескавата възбуда, движеща ръката. Аларт се надигна рязко и се съсредоточи, за да проумее причината. И Касандра седна до него в леглото, гледаше уплашено.
— Какво става?!
— Деймън-Рафаел… — промърмори той, без дори да се замисли, макар че брат му се намираше на десет дни път от тях.
Не би могъл да нахълта тук.
Но когато отвори вратата, беше достатъчно да погледне бледото лице на Розаура.
— Аларт, моля и двама ви да ми простите, че ви обезпокоих така, но Корин от Хали е в мрежите и настоява да говори с теб веднага.
— В този час?
Той се чудеше каква ли лудост е обзела всички, защото утрото едва розовееше над планинските била. Облече се набързо и изтича нагоре по витата стълба към матричната зала.
Дежуреше млад техник, когото не познаваше.
— Вие ли сте Аларт Хастур от Елхалин? Корин от Хали настоя да ви събудим.
Аларт се настани пред екрана и проникна с мисълта си в мрежите. Незабавно почувства докосването на Корин.
„Сроднико, какво се е случило при вас?“
„Извини ме, Аларт, последните случки ми харесват не повече, отколкото на теб. Само преди няколко часа Деймън-Рафаел, господарят на Елхалин, се появи разярен пред входа на Кулата и настоя веднага да му предадем твоята съпруга като заложница срещу замисляната от теб измяна. Аларт, не знаех, че в кръвта на нашите родове има и лудост!“