Повелителката на бурите

— Да благодарим на всички богове за хубавото време — промърмори Донал. — Не сме добре подготвени да пътуваме из тези възвишения повече от ден. Хората, които пратих от Алдаран, носят палатки и одеяла, имат и предостатъчно храна. Щом се срещнем с тях, можем дори да разпънем лагер и да изчакаме всяка буря, ако ще да трае няколко дни. — Погледът му по навик обходи небето. — Но засега не виждам обезпокоителни признаци. Ако се съберем с другите към средата на следобеда, ще пристигнем в Алдаран утре още преди свечеряване.

Сякаш тънка ледена струйка плъзна по гърба на Аларт. За миг му се стори, че крачи трудно през виелица, вятърът го брули, а Касандра не е до него… Не! Отърси се от илюзията. Явно думите на Донал събудиха у него страха от някое почти невъзможно бъдеще.

Слънцето се издигна над червеникавата корона от облаци край далечните върхове и той отметна качулката на наметалото си, което взе назаем от Йън-Михаил. Нямаше как да понесат дебели топли дрехи с планерите, пък и отначало предполагаха, че ще изчакат придружителите си под покрива на Трамонтана. Донал също се бе загърнал с дадено му в Кулата наметало. Макар жегата да беше просто невероятна за сезона, никой не тръгваше на път в Пъкъла без дрехи, подходящи за снежна буря. Касандра носеше каквото й подбра Розаура, макар не съвсем по мярка — полата откриваше глезените малко повече, отколкото допускаше приличието, но тя превърна това в повод за шеги.

— Тъкмо ще ми е удобно да ходя по тези кози пътеки и камънаци! — Касандра нави яркозеленото наметало на Розаура и го пъхна безгрижно под мишница. — Твърде топло е, няма нужда да го търпя на раменете си.

— Сроднице, още не познаваш нрава на нашите планини — сериозно я увери Донал. — Ако задуха дори лек вятър, ще се радваш, че имаш с какво да се загърнеш.

Но докато светилото се издигаше в небето, сякаш подклаждаше и увереността на Аларт. След около час Кулата се скри зад едно било и му олекна. Сега дори Деймън-Рафаел да отиде пак в Хали, от Трамонтана ще отговорят правдиво, че бегълците са недосегаеми.

Но дали въпреки всичко ще си изкара яда върху хората от Хали? Едва ли… Имаше нужда от доброволната им помощ във войната срещу Райднау, от оръжията, които правеха в Кулата, а Корин ги измисляше вдъхновено. „Прекалено изобретателен е — мрачно си помисли Аларт. — Ако съдбата на Владението зависеше от мен, щях веднага да сключа трайно примирие с Райднау, за да уредим разногласията си по приемлив за всички начин. Дом Михаил е прав — няма причина да враждуваме с нашествениците. Би трябвало да ги приветстваме сред нас и да сме им благодарни, ако чрез браковете с тях жените от Серайс съхранят своя ларан.“

Няколко часа по-късно наближаваше пладне, Аларт и Донал също бяха свалили наметалата си, дори горните туники. Хората от Трамонтана им дадоха достатъчно храна за целия ден с думите: „Може придружителите ви да се забавят неочаквано по пътя. Случва се кон да счупи крак или сипей да прегради пътеката.“ Тримата седнаха на камъните край пътя, за да хапнат твърд хляб, сирене и сушени плодове.