Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
— Той ми каза да дойда да те извикам — задъхано добави Хелън. — Побързай!
Тя дърпаше голата му ръка и явно дори не съзнаваше, че той е само по боксерки. Разбира се, вече беше тъмно почти като в рог, след като слънцето се бе скрило напълно.
Себастиан хвърли безумен поглед назад през рамо към Лийла и изруга на испански. Виждаше очертанията на главата и раменете й, докато тя се взираше в тях над дюните.
— Почакай само за минутка.
Той се втурна назад към дюните, понеже не искаше да вика.
— Лийла, ще се върна — каза Себастиан, протягайки ръка към слабичката й сянка. Кожата й беше толкова мека под пръстите му, че той се разкъсваше от съжаление. — Случила се е беда. Не мърдай от това място, за нищо на света. Стой долу ниско, никой да не те види.
— Какво…
Той пресече въпроса й с бърза целувка. Грабна панталона си и се втурна като стрела обратно при Хелън, която буквално си скубеше косите.
— Къде са? — попита Себастиан, докато обуваше панталона си.
— В бюрото за информация. По-бързо! — тя се затича.
— Почакай, ще отида сам — каза той. — Остани ей там зад дюните, при Лийла. Там е по-безопасно.
— Не мога! — извика тя. — Те държат дъщеря ми!
Той обгърна раменете й и изрече с най-подходящия за случая нетърпящ възражения тон:
— Трябва да останеш тук. Не можем да си позволим да се разсейваме.
Дори в тъмното видя как очите й се пълнят със сълзи на безпомощност.
— Върви — нареди й той и я побутна към дюните. — Остани при Лийла, докато се върнем за вас.
Докато тя неохотно и тежко се изкачваше към дюните, Себастиан хукна с възможно най-голяма бързина. След няколко минути зърна силуета на къщичката и имитира тихо птиче чуруликане, сигнал за Гейб, че е дошъл. Вляво от него долетя ответното чуруликане.
Себастиан се смъкна на пясъка и започна да пълзи на лакти през бодливите треви, като през цялото време внимаваше да има прикритие. Иначе някой, снабден с очила за нощно виждане, можеше да го забележи. Сантиметър по сантиметър, той с мъка си проправяше път през пясъчните падини до мястото, където Гейб бе залегнал и го чакаше.
— Радвам се да те видя, Себастиан — прошепна Гейб, като държеше главата си приведена ниско долу. — Има един мъж вътре в къщата и още един лежи пред вратата в безсъзнание.
— Къде е Родригес? — попита Себастиан, недоумявайки, че такава проста заповед не е изпълнена.
— Вината не е негова — отвърна Ягуар. — Оставих го у вас. Нямах ни най-малка представа, че това е капан.
Слава богу, че по една случайност самият той се беше оказал тук заедно с Лийла.
— Оръжие? — попита той и се прекръсти, какъвто бе обичаят му преди нападение над врага.
— Той има, със заглушител… У мен е пистолетът, дето ти ми даде.
— Може ли да вижда?
— И още как. Зърнах проблясване на очилата му за нощно виждане, когато мина един самолет. Дъщеря ми е там вътре — добави Ягуар и шепотът му прозвуча напрегнато. — Удари я и навярно е в безсъзнание.
— Места за проникване? — попита Себастиан, като си отбелязваше всичко, без да се разсейва.
— Две… входната врата, която вероятно е заключена с резе. И прозорецът от тази страна, със счупено стъкло. Мислех си нещо — добави той, — спомняш ли си онази случка със заложниците в Йемен през 2002 година?
Себастиан се усмихна мрачно и кимна.
— Ще действаме точно по същия начин. Ти влизаш вътре да преговаряш. Аз поемам прозореца.
— Ще трябва да предам оръжието си — добави Гейб, като се намръщи. — Той знае, че нося оръжие.
Онзи нямаше да се откаже от Малъри, ако Гейб не му предадеше оръжието си.
— Аз ще трябва да го изненадам — заключи Себастиан. — Проста работа, глупчо — добави той стария израз на тюлените, често използван през годините.
— Благодаря — каза Гейб и го потупа по рамото, преди да изпълзи покрай него.
— Когато това свърши, ще си ми длъжник — промърмори Себастиан.
Не можеше да забрави екстаза, който бе преживял само преди няколко минути. Ужасно много се надяваше тази ситуация да не накара Лийла да промени мнението си и да откаже да спи с него.
Гейб изчезна от погледа му. Себастиан знаеше, че той бързо ще заобиколи сградата и ще почука на входната врата. Чакаше с познатото усещане за студен обръч, стегнал сърцето му.
След няколко секунди се чу почукването. Гейб говореше неестествено високо — нарочно, за да може да го чуе Себастиан, и гласът му надви тътена на прибоя:
— Остави момичето! Аз се предавам.
Себастиан си позволи да надникне над дюните. Една сянка се раздвижи зад прозореца, което му подсказа, че тангосът се е обърнал към вратата. Себастиан изскочи от скривалището си и се втурна към сградата, като следеше дали вятърът духа в посока, обратна на прозореца, за да разнесе лекия тропот на стъпките му.