Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Кюзар изруга, тракна с токове и тръгна.
— Няма да съжалявате. — каза Хал искрено.
Мадлин кимна разсеяно и се заигра с нашивките на взетото назаем полицейско сако. Вече съжалявам, помисли. Ако това не успее и заради мен арестуват всички, няма да ми се наложи да опирам пистолет в челото си, защото Никола ще ме убие. И аз ще го оставя да го направи, защото ще е напълно заслужено.
Ставаше все по и по-очевидно, че нещо ги преследва из тъмните коридори на затвора.
Никола изруга като видя, че пътят е препречен от поредната врата. Дотук се бяха натъкнали на четири заключени врати, които ключовете на надзирателя, взети от Никола, отказаха да отворят, но Крак беше успял да насили две от тях с лоста. Две се оказаха твърде масивни за този метод и се наложи да променят маршрута си. Тези врати, които блокираха проходите, не трябваше да ги има; навярно ги бяха поставили през последните няколко години, за да осуетят оттук нататък бягствата.
Той посочи вратата на Крак и се долепи до мръсните камъни, за да го пропусне пред себе си. Ронсард се подпря на стената, дишайки тежко. Никола се спогледа тревожно с Рейнар. Ако продължаваха с това темпо, можеше да убият Инспектора. В някой от горните коридори отекна звук на разбита дървена врата, след него трополене и човешки вик, който секна изведнъж.
— Господи, това уби още един, — измърмори Рейнар — Колко станаха?
— четирима. — отвърна Никола.
Той наблюдаваше Крак, който работеше по вратата. Тази изглежда можеше да бъде насилена, при малко повече късмет. Щом не ги бяха заловили при килиите, полицаите и надзирателите вероятно са били изпратени долу на това ниво, за да ги търсят. За щастие, съществото, изпратено от магьосника по петите им, не подбираше кого убива.
— Ако знаеше накъде сме тръгнали, досега щеше да ни е намерило. То просто… ловува.
— Може би е време ние да го половуваме. — каза Рейнар.
Никола срещна погледа му и се смръщи.
— Какво имаш предвид?
— Ще се върна по пътя, откъдето дойдохме и ще се опитам да го убия — обясни Рейнар. Той погледна назад в коридора — Това е единствената смислена постъпка. Доколкото чухме, се придвижва бързо; шансът всички да му избягаме е много малък, не и с ранен човек и заключени врати, които се налага да отваряме през няколко минути.
— Ти не познаваш затвора, — отбеляза Никола.
Сам беше обмислял тази възможност, но не желаеше да я изпълни, докато не успееше да измисли сигурен начин за унищожаването на съществото, което ги преследваше. Най-приемливият метод, за който се сещаше до момента, включваше газеното осветление в проходите, но не можа да измисли как за го осъществи без саможертвоприношение, а не смяташе, че ситуацията все още го изисква.
— Дори да оцелееш след сблъсъка с това същество, после няма да можеш да ни намериш.
Ако ние самите намерим пътя, което в момента е твърде съмнително.
— Няма да е нужно да намирам пътя. Беглецът от Префектурата е Инспекторът. Аз, сам, ще се явя като поредния нещастник набутал се тук, за да избяга от магията.
— Ще ти трябва пистолет — опита пак Никола.
Да се изправи срещу съществото сам, би било равносилно на сигурна смърт и докато Крак насилваше вратата, сметна, че е успял да разубеди Рейнар.
— Добре, но в момента той е в мен.
Рейнар го изгледа и се усмихна.
— Обзалагам се, че ще успея да те убедя да ми го дадеш.
Страничен наблюдател би сметнал, че Рейнар заплашва да употреби сила; Никола го познаваше. Какво ли правеха лидерите на други криминални организации, когато някой от хората им заплашваше да ги злепостави с предаването на едно оръжие? Той вдигна вежди.
— Не пред Инспектора, разбира се. И, между другото, какво ще си помисли Мадлин? Ще й се наложи да те извика на дуел.
Това не беше никакъв майтап; Мадлин беше участвала в дуел, с пистолети, с една нейна колежка, актриса, която я беше обидила. Рейнар й беше станал секундант.
Крак беше прегърбил рамене и се опитваше да се разграничи от спора. Ронсард само наблюдаваше безмълвно.
— Вярно, и аз ще се чувствам задължен да я оставя да го спечели, — призна Рейнар, очевидно разкъсван от тази мисъл. Познаваше характера на Мадлин. Но все пак…
Вратата се предаде със скърцане и стържене на ръждясал метал, Крак я отвори и се изправи.
Никола побърза да направи най-уместното възражение.
— Обаче имаме само един пистолет, само с пет куршума и ако съществото мине покрай теб или не го улучиш в тези коридори, ние няма да имаме никакъв шанс срещу него.
Точно това бе възпряло Никола сам да опита и докато усъвършенстваше теорията си относно газопроводите на лампите, това оставаше основният аргумент против. Той посочи вече отворената врата.