Заложница на съдбата
- Автор: Патни Мэри Джо
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Заложница на съдбата». Краткое содержание книги:
Съдбата внезапно се намесва…
Съпругът оздравява напълно и младата лейди Джослин Кендъл се разкайва за прибързаната си постъпка. „Бъдещата вдовица“ е изправена пред коренно различна ситуация, която я обърква напълно…
Какво ли ще се случи?!
Косите й се разстлаха върху ръката му, когато тя извърна лице за целувка. Деколтето на нощницата й бе завързано с панделка; той я развърза, после смъкна тънкия плат по раменете й надолу по тялото, плъзгайки длани по топлата и гъвкава плът.
Тя се притисна към него, ръцете й го галеха, а заоблените й твърди гърди се притискаха в неговите, възбуждайки го до полуда. Задъхан, Дейвид я положи върху леглото, сетне бързо свали останалите си дрехи и легна до нея.
Лунната светлина сякаш освобождаваше всички задръжки. Джослин би трябвало да се чувства срамежлива и плаха, но пламъкът в очите му възпламени и нея. Опиваше се от твърдите и мускулести рамене и гърди, от това тяло, толкова различно от нейното, с белези, свидетелства за смелостта му.
Младата жена простена, когато той обхвана гърдите й с шепи и започна да ги гали, целува и смуче зърната им. Струваше й се, че всеки миг ще затрептят и избухнат в пламъци. Той играеше с нея както майстор музикант, комуто са дали скъп инструмент, топлите му устни и ръце дърпаха струните, чийто отклик резонираше по цялото й тяло.
Ръцете й се спуснаха в жаден танц, наслаждаваха се на гладката му кожа и на нежните настръхнали косъмчета по гърдите. Времето сякаш бе спряло, нямаше нищо друго, освен усещания. Пръстите й докоснаха пулсиращия горещ член, притиснат до бедрото й. От гърлото му излезе хриплив звук, който я възбуди толкова силно, както и плъзгането на ръката му между краката й. Дързостта й стигна по-далеч и тя обхвана кадифената глава на твърдия, но гъвкав орган, който едновременно я очароваше и плашеше.
Той подскочи и изпъшка.
— Ако искате това да продължи, по-добре внимавайте, госпожо.
Джослин побърза да го пусне и започна да масажира гърба и раменете му, докато той отново и отново обсипваше с целувки ушите, шията и устните й. Мъчение и чувственост се сляха в едно, докато пламъците в слабините й избухнаха в унищожителен огън. Нищо друго не съществуваше, освен докосването на опитните му пръсти и трескавият отклик на тялото й. Тя пропадаше, пропадаше…
Зъбите й се впиха в рамото му, а тялото й се разтърси от конвулсии. Би трябвало да бъде ужасена, но топлата му прегръдка я караше да се чувства защитена, както и плътният му доволен шепот:
— Да. Да…
Джослин се вкопчи трепереща в него, докато мълвеше отпаднало:
— Значи това е урокът по страст, на който искаше да ме научиш.
— О, скъпо мое момиче, това е само първата стъпка в едно безкрайно изследване. — Намести се между отпуснатите й крака и се нагласи до най-интимната й част.
Тя се напрегна, уплашена от това, което предстоеше, ала той не бързаше; езикът му обходи устните й, привличайки ги в нова целувка, сякаш разполагаха с цялото време на света. Джослин се отпусна и скоро желанието отново започна да набъбва в нея. Раздвижи бедра в срамежлива покана. Натискът на тялото му и триенето на нейното в неговото събудиха ново усещане, болезнена празнота, която жадуваше да бъде запълнена.
Когато езиците им се преплетоха в еротичен танц, ръката му раздели телата им, откривайки мястото на толкова вълшебни усещания, че дъхът й замря в гърлото. Докосването му подпали буен огън, чиито пламъци я обхващаха все по-плътно и по-плътно, едно обещание на лудостта, но винаги щом наближеше ръба на скалата, от който преди малко бе скочила, ръката му застиваше, докато накрая тя си помисли, че желанието ще я изпепели докрай.
Когато повече не можеше да издържа, Джослин задавено попита:
— А сега какво… какво, милорд? — Инстинктивно повдигна бедрата си нагоре в безмълвна подкана.
Той посрещна движението й със силен тласък и се плъзна дълбоко в нея. За миг я прониза остра болка, но постепенно изчезна и Джослин усети пулсираща горещина там, където телата им се бяха съединили. Това бе близостта, за която бе копняла, пълното сливане на един мъж и една жена, най-древният ритуал на нощта.
Тя се притисна силно към него. Той започна да се движи, отначало бавно, после все по-бързо и по-бързо, докато изгуби всякакво самообладание.
— О, Господи, Джослин… — Простена, зарови лице в падината на шията й и се изля в нея. Тя извика името му, понесена от бурния поток на страстта, каквато никога не си бе представяла, че съществува, но която я караше да плаче от благодарност.
Изтощена докрай от емоциите, тя щеше да избухне в сълзи, но Дейвид сгуши отмалялото й тяло и нежно загали косите й, сякаш тя бе най-скъпоценното създание на света. Скоро той заспа, а тя остана, унесена в блажена дрямка. Искаше й се утрото никога да не настъпва. За последните няколко часа умът й бе далеч от всякакви въпроси и съмнения, но младата жена се страхуваше, че такъв мир и спокойствие може би няма да има повече.