Господарят на хаоса
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Господарят на хаоса». Краткое содержание книги:
Да, той все още разполагаше с много неща на своя страна. Нищо все още не беше слято, но се съединяваха. Времето бе единственото, което му липсваше.
Той счупи восъчния печат с нокътя на палеца си и внимателно извади тънката, навита на руло хартийка от цилиндърчето.
Балвер не каза нищо, но устата му се присви още повече. С Омерна се беше примирил — знаеше, че е глупак, и предпочиташе самият той да остане скрит, но не обичаше Ниал да получава съобщения, които не минават през него, и то от хора, които не познава.
Тънки като паяжина драскулки покриваха листчето с шифър, който знаеха малцина освен Ниал, и никой в Амадор. За него самия четенето му беше съвсем лесно. Варадин беше поне доскоро един от най-добрите му лични агенти, процъфтяващ търговец в Танчико, снабдяващ редовно с фини килими и вина дворците на краля и панархесата, както и повечето благородници. Ниал отдавна го смяташе за загинал след тамошните вълнения — това беше първата вест за него от цяла година. Според това, което пишеше Варадин, наистина щеше да е по-добре, ако бе загинал преди година. Накъсаното писмо на човек на ръба на лудостта приличаше на несвързан брътвеж за мъже, яздещи странни зверове, за Айез Седай, водени на каишки, и за хайлене. Това на Древния език означаваше „Предтечите“, но не ставаше ясно защо Варадин е толкова изплашен от тях, нито кои би трябвало да са те. Явно човекът бе получил възпаление на мозъка само от гледането как страната му се разпада.
Ядосан, Ниал смачка хартийката и я хвърли.
— Най-напред трябваше да изтърпя идиотизмите на Омерна, а сега и това. Какво друго имаш за мен, Балвер? — Башийр. Нещата можеха да станат гадни, ако Башийр оглавеше армиите на ал-Тор. Този човек си бе заслужил славата. Някоя кама в сенките и за него може би?
Очите на Балвер не се отклоняваха от лицето на Ниал, но Ниал знаеше, че топчицата хартия на пода ще се озове в ръцете му, освен ако не я изгори.
— Четири неща, които може да са интересни за вас, милорд. Най-напред най-дребното. Слуховете за срещи между огиерските стеддинг са верни. Колкото до огиерите, те, изглежда, проявяват известна припряност. — Той естествено не каза за какво са били тези срещи; да се вкара човек в огиерски „Пън“ бе все едно да направиш от един огиер шпионин сред хората. По-лесно беше да накараш слънцето да изгрее посред нощ. — Също така, появили са се необичайно много кораби на Морския народ по южните пристанища. Нито товарят, нито плават.
— И какво чакат?
— Все още не знам, милорд. — Балвер не обичаше да признава, че има човешки тайни, които той не е успял да изкопчи. Но да се опита човек да научи нещо повече от това, което е на повърхността, за намеренията на Ата-ан Миере беше все едно да се опиташ да разбереш как Гилдията на Илюминаторите прави фойерверките — усилие, обречено от самото начало на провал. Огиерите поне щяха в един момент да известят намеренията си.
— Продължавай.
— Малко по-интересните новини са… необичайни, милорд. Според достоверни източници ал-Тор е бил забелязван в Кемлин, в Тийр и в Кайриен, понякога в един и същи ден.
— Достоверни? Достоверно безумие. Вероятно вещиците разполагат с двама-трима мъже, които приличат на ал-Тор достатъчно, за да подлъжат всеки, който не го познава. Това би могло да обясни много неща.
— Може би, милорд. Но моите информатори наистина са надеждни.
Ниал затръшна кожената папка, скривайки лика на ал-Тор.
— И кои са най-интересните новини?
— Получих ги от два източника в Алтара — надеждни източници, милорд — че според вещиците в Салидар Червената Аджа е окуражила Логаин да стане Лъжедракон. Всъщност те едва ли не сами са го създали. Те държат Логаин в Салидар — във всеки случай някакъв мъж, който твърди, че е Логаин — и го показват на благородници, които канят там. Нямам доказателства, но предполагам, че разказват същото на всеки владетел, до когото могат да се доберат.
Ниал се замисли. Възможно ли бе да греши? Възможно ли беше Кулата наистина да се е разцепила? Някакъв вид борба между Аджите? За какво? Ал-Тор? Ако вещиците воюваха помежду си, сред Чедата щяха да се намерят мнозина, готови да подкрепят предлаганото от Карридин решение — удар, за да се унищожи Салидар и колкото може повече вещици, струпани там. Мъже, които вярваха, че мисълта за утрешния ден е мисъл занапред, но никога не се замисляха за следващата седмица или месец, да не говорим за следващата година. Валда например — може би беше по-добре, че все още не бе стигнал до Амадор. Друг такъв беше Радам Асунава, Великият инквизитор на Разпитвачите. Валда винаги предпочиташе да използва секирата, дори когато кинжалът е по-подходящ. А на Асунава просто му се искаше всяка жена, която е прекарала дори една нощ в Кулата, да е обесена още вчера и всяка книга, в която се споменава за Айез Седай и за Единствената сила, да бъде изгорена, и самите думи да бъдат забранени. Асунава не бе способен да мисли за нищо друго освен за тези цели, без да го интересува цената им. Ниал се бе трудил твърде упорито, рискувал беше твърде много, за да може да позволи всичко това да се превърне в борба между Чедата и Кулата в очите на света.