Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Цялата работа беше в това, че тя бе сигурна, че Мери не прави тези неща нарочно — за физиономията си поне нищо не можеше да направи. И все пак беше толкова лошо, колкото ако самата Романда й станеше слугиня. Тази мисъл я накара да се изсмее на глас. Ако Романда беше слугиня на някоя дама, щеше тутакси да накара господарката си да влезе в правия път; никакво съмнение нямаше коя щеше да тича и да шета при такава двойка. Един сивокос готвач, който тъкмо разбъркваше жарта в желязната печка, спря и й се ухили, за да сподели веселото й настроение. За миг поне. После се усети, че се хили на Амирлинския трон, а не просто на някоя минаваща край него млада жена, усмивката му се стопи и той се сви в поклон.
Ако изгонеше Мери обаче, Романда просто щеше да намери и да й натрапи нова шпионка. А Мери отново щеше да тръгне да скита, умирайки от глад, от село на село. Докато оправяше роклята си — тя наистина беше изхвърчала от шатрата преди жената да си е довършила работата, — Егвийн напипа малка ленена торбичка, чиито върви бяха натикани зад колана й. Не беше нужно да я надига до носа си, за да помирише аромата на розови цветчета, смесени с билки, излъчващи прохладен мирис. Егвийн въздъхна. Жената с лице на пазач, която без съмнение я шпионираше за Романда, в същото време се стараеше да изпълнява задълженията си колкото може по-добре. Защо всичко трябваше да е толкова заплетено?
Като приближи до шатрата, предназначена за кабинет — мнозина я наричаха „кабинета на Амирлин“, сякаш беше помещение в Кулата — чувството на тържествено задоволство замени притесненията й около Мери. Всеки път, когато спираха за ден, Шериам вече я чакаше с купища жалби. Перачка, молеща за милост по обвинение в кражба, след като била хваната с накити, пришити под роклята й, или ковач, молещ да му се издаде свидетелство за майсторство, което нямаше за какво да му послужи, освен ако не е решил да напусне, а най-вероятно дори и тогава. Сарачка, молеща се за молитвите на Амирлин, за да може да роди дъщеря. Някой от войниците на лорд Брин, молещ за личната благословия на Амирлин, та да се ожени за някаква шивачка. Винаги имаше наплив от по-стари новачки, които молеха за разрешение да посетят Тиана или дори за допълнителни задължения. Всеки имаше право да отправя жалби и молби към Амирлин, но тези, които служеха в Кулата, го правеха рядко, а новачките — никога. Егвийн подозираше, че Шериам усърдно издирва молители, нещо, с което да я залъже, та самата тя да може да се грижи за това, което смята за важно. Тази заран Егвийн си помисли, че като нищо ще накара Шериам да си изяде всичките молби и жалби за закуска.
Но Шериам я нямаше. Което вероятно не трябваше да я изненада предвид случилото се предната нощ. Шатрата обаче не беше празна.
— Светлината да ви освети това утро, майко — каза Теодрин и се поклони толкова дълбоко, че кафявите ресни на шала й се развяха. Прословутият съблазнителен чар на Доманките никак не й беше чужд, въпреки че роклята й с високо деколте беше съвсем скромна. Доманките не бяха известни със скромност. — Направихме каквото ни заповядахте, но никой не е виждал никого снощи край шатрата на Мариган.
— Някои от мъжете казват, че били видели Халима — каза кисело Фаолайн и се поклони много по-сдържано, — но като се изключи това, никой не си спомня дали са се прибрали да спят. — Много от жените не одобряваха секретарката на Делана, но това, от което лицето на Фаолайн помръкна повече от обичайното, беше следващата й реплика: — Докато ровехме, се натъкнахме на Тиана. Тя ни нареди да си лягаме, и то колкото може по-бързо. — Тя несъзнателно погали сините ресни на шала си. Новите Айез Седай почти винаги носеха шала си по-често, отколкото е необходимо. Сюан беше на същото мнение.
Егвийн им отвърна с усмивка, която се надяваше да приемат за гостоприемна, и зае мястото си зад малката сгъваема масичка. Направи го предпазливо, но въпреки това столът се килна и тя се пресегна да изправи разклатения му крак. Под каменната мастилница се показваше късче сгънат пергамент. Ръцете й помръднаха към него, но тя се овладя и ги спря. Твърде много от Сестрите не смятаха за нужно да спазват учтивост. Тя не смяташе да става една от тях. Освен това тези двете бяха дошли при нея с някакво искане.
— Съжалявам за трудностите, които изпитвате, дъщери. — Издигнати за Айез Седай според нейния декрет в деня, в който бе избрана за Амирлин, те се натъкваха на същото пренебрежение, каквото срещаше и тя, а освен това им липсваше защитата на амирлинския шарф — слаба защита, както се оказваше. Повечето Сестри се държаха с тях все едно, че още си бяха само Посветени. Това, което ставаше вътре в Аджите, рядко се разбираше отвън, но се носеха слухове, че наистина им се налага да се молят за достъп и че са им определени пазачки, които да следят поведението им. Никой не беше чувал за нещо подобно досега, но всички го приемаха като факт. Беше им оказала благодеяние. Макар да бе просто едно от поредните неща, които трябваше да направи. — Ще поговоря с Тиана. — Можеше да свърши работа. За ден поне. За час.