С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
От този жесток урок Дилън си изработи логична философия: Не обичай!
Животът му беше безопасна, безболезнена празнота и той държеше на това. Не се нуждаеше от привързаността на кучето. Не искаше толкова да се вживява в работата си, че да я приема покровителствено и собственически, да мисли за „моя завод“. Най-малко имаше нужда жена да му влезе под кожата.
Ругаейки, затръшна вратата на хладилника. Това е животът. Едно глуповато псе се гуши на предното стъпало и му близва ръката при всяко минаване през вратата. Вече се чувства майка — закрилница на завода ТексТил, а изкопите още не бяха започнали. Сърдеше се на Джейд Спери, а ядът бе емоция. Не искаше да намесва никакви чувства спрямо нея.
След седмици на конференции и срещи в Ню Йорк с мъже в делови костюми, които никога не са имали мазоли по ръцете си, той беше нетърпелив да се започне истинската строителна работа. Сега, както изглежда, точно когато си позволяваше емоционално да се ангажира със задълженията си, за първи път от години насам, проектът можеше да се провали.
Само глупак би си помислил, че Пачет няма да се намеси решително при нахлуването на друга промишленост в града със заплахата да прати неговия бизнес на втора позиция. Джейд Спери не беше глупава. Предварително е знаела, че ще се окаже враг на Пачет. След думите, които се размениха на градското събрание, на Дилън му стана ясно, че те отдавна са врагове, също и със сина му.
Старият Пачет беше казал: „Откъде, по дяволите, взехте това нахалство да се появявате в града?“ — това предполагаше скандал. Да не би Джейд да е напуснала Палмето в немилост?
Дилън доизпи содата и смачка в юмрук кутията. Не можеше да си представи компетентната, спокойна, хладна и съсредоточена госпожица Спери да бъде въвлечена в скандал, особено от безнравствено естество. Не искал и да си мисли за нея, по какъвто и да е повод, но тя често нахлуваше в представите му.
Естествено е, успокояваше се той, тя е началник. Щеше да си мисли за шефа, дори и да беше мъж. Но през главата му нямаше да минават фантазии, както и Джейд.
Почти цяла година бе физически верен на Дебра след смъртта й. После, в една студена самотна вечер в безличен щат — Монтана или Айдахо, подбра в бара жена и я заведе в мотелската стая. След това беше отвратен от себе си и по-самотен отпреди. Плака за Дебра със сухи, мъчителни ридания. Въпреки неговата емоционална неангажираност, физиологичните му апетити се възстановиха и засилиха. Втория път не беше толкова трудно да се справи с положението, а третия бе направо лесен. Вече си беше изградил умението да не свързва физическия акт със съвестта си. Тялото можеше да се възбужда, без чувства някаква вина. Той успяваше да постигне облекчение, без да намесва сърцето и съзнанието си.
Неговото резервирано държание караше жените да го харесват още повече. Намираха непроявената му враждебност вълнуваща. Ранимото му поведение събуждаше в тях майчински инстинкти. Но никоя не утоли нещо друго, освен сексуалния му глад. Духовете продължаваха да го обитават. В паметта му не се задържаха нови имена и лица.
Сега едно име и лице често занимаваше ума му. И това доста го безпокоеше.
Кучето отвън започна да лае.
— Млъкни! — извика Дилън през вратата. После чу двигател на кола и отвори. Джейд Спери скочи от лъскав нов пикал с изписан надпис ТексТил на вратата.
— Хапе ли? — попита тя и кимна към животното.
— Не знам. Не е мое.
— Едва ли го осъзнава. Вече теб пази.
Тя се наведе и започна да примамва кучето, като му пращаше звучни въздушни целувки.
— Ела тук, пухчо.
То спря да лае, изскимтя няколко пъти и слезе по стъпалата към нея. Тя си подаде ръката и кучето я близна. Почеса го зад ушите.
— Какъв пазач! — отбеляза иронично Дилън.
Джейд се изправи и му хвърли връзка ключове от пикала.
— Надявам се, че ти харесва. — Той хвана ключовете във въздуха с една ръка. — За теб е, ще го караш, докато работиш тук.
— Аз си имам.
Тя погледна към очукания му пикап.
— Той е за лично ползване. Когато представяш ТексТил, моля те, вземай служебния.
— Да, госпожице. Нещо друго?
Тя се качи по стълбичката на фургона. Кучето я последва, махайки дружелюбно с опашка. Извади кредитна карта за бензин от чантата си и я подаде на Дилън.
— Можеш да я използваш.
— Благодаря.
— Квитанциите ще бъдат изпращани директно на мен.
— Има си хас.