Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)
- Автор: Сонтаг Шери, Дрю Кристофър
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мисия невероятна (Неразказаната история на американския подводен шпионаж)». Краткое содержание книги:
Най-накрая влязоха Колби и някои от заместниците му, като дадоха ход на трето действие. Отворили рязко куфарите си, хората от ЦРУ започнаха енергично да вадят големи найлонови торби, като ги поставяха внимателно на дълга маса пред конгресмените. Членовете на комитета се наведоха напред и надолу, за да видят през прозрачния найлон свръхсекретните неща, които пристигнаха тук под охрана.
Възможно е някой да се е покашлял, но през повечето време членовете мълчаха. Всъщност никой не знаеше какво да каже. Предметите, поставени така церемониално на масата, бяха просто метални парчета, подозрително приличащи на ръждиво желязо.
Законодателите разгледаха парчетата с престорена почтителност. Въпреки вътрешното си недоверие имаха чувството, че става нещо важно, когато Колби тържествено обяви, че носят части от руска подводница. Едва по-късно те си признаха помежду си, че това може да е било всичко, дори боклуци от строежа надолу по улицата, и че представените от ЦРУ карти и схеми на океана също можеха да бъдат съвсем маловажни. А що се отнася до въпросите за разходите и ползите, Колби ловко ги отбягваше с неясни обяснения, че няма на разположение сборни суми, тъй като повечето финансови средства са скрити в други, по-земни бюджети. Представлението на Колби беше майсторско. Когато шоуто приключи, нито един член на комитета не се досети да повдигне въпроса за Хауърд Хюс.
Но шоуто на ЦРУ остави конгресмените с трайното усещане, че са ги изиграли. Чувството не отмина и когато по-късно Колби се опита да впечатли комисията с демонстрация на оборудване за тайни агенти, включително онова, което наричаха „микробиоваксинатор“ — подобно на пистолет устройство, което изстрелваше игли, натопени в отрова, парализираща централната нервна система. Бунтарите на Пайк се разгневиха от цирка на ЦРУ Ако не друго, то шоуто, изиграно за оправдание на „Гломар Експлорър“, твърдо ги убеди да започнат да ровят в широкия спектър на подводните операции, и мародерите на Пайк започнаха да проучват въпросите, повдигнати от Херш във връзка с „Холистоун“ и сблъсъка на „Гато“.
Из Военноморските сили бързо се разчу, че Пайк не играе по старите правила, или по никакви правила, и че сериозно проучва най-тайните операции. Някои адмирали препоръчваха ВМС просто да го спре с каменна стена. Но шепа подводничари, ветерани на срочна служба, се обадиха до комисията с разкази за засядания на подводници, фалшифицирани доклади от патрули и новини за друг сблъсък, при който беше ударена съветска подводница, и се предполагаше, че е потънала.
Това бяха безпрецедентни разкрития. Нищо от опита на Пайк в Комисията на въоръжените сили не бе го подготвило за случилото се. Повечето от членовете на тази комисия не научаваха много за подводниците или за най-елементарните разузнавателни операции. Преди „Уотъргейт“ да разбие старата система на старшинство в Конгреса и да издигне някои по-млади кибритлии като Пайк, общността на подводничарите имаше позволението да действа без официално одобрение. Ако имаше нужда от кимване, винаги се намираха по един-двама сенатори, на които можеше да се разчита, че ще дадат ход на програмата, особено бившия сенатор Ричард Б. Ръсел от Джорджия, който самостоятелно проверяваше повечето разузнавателни програми през 60-те години. (Или, както каза адмирал Мурър, подкрепил операцията „Гломър“ като главнокомандващ военноморските операции и по-късно като председател на Съвместното командване от 1967 до 1974 г.: „По принцип през шестдесетте години беше достатъчно да кажеш единствено на сенатор Ръсел, че правиш нещо, и тайната никога не изтичаше.“)
Нещата станаха наистина интересни, когато някой се обади по телефона с описание на една подводница за дълбоководно търсене, подводница, която може да стои на дъното. Не след дълго екипът на Пайк научи за записващите подслушватели на съветския кабел в Охотско море.
Източникът беше един от специално подбраните елитни специалисти във ВМС, един от „Халибът“, и човекът се страхуваше. Все още служеше във ВМС. Все още беше обвързан от задължението да пази тайна. Не трябваше да разговаря с никого, най-малкото с конгресмен, известен не само с това, че рита гумите на армията, но и че проверява цената им, разглежда ги внимателно и се оплаква шумно и открито, ако открие, че са спихнали. За всеки подводничар това представляваше заплаха за кариерата.