Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Те настойчиво се гледаха един друг. Еволюцията даваше разум, но също така доказваше, че носители на разума не са само хората: и разни животни, и лемутите, са разумни по свой начин. Какви мисли минаваха през главата на Уайла Рий? Какво искаше и към какво се стремеше? Във всеки случай тя първа отстъпи. Гъстите й мигли закриха бездънните зелени очи и свещеникът внезапно долови отговора й:
— „Нашите мъже не са тук. Далеко са и не могат да ни защитят. Затова бях така безпомощна, докато ти не дойде. Кога ще се биеш с Дом?“
Хиеро се облегна на стената. Беше объркан. Странното отсъствие на мъжете го безпокоеше, а му беше ясно, че Уайла Рий няма намерение да казва нещо повече.
— „Слушай внимателно и се старай да го разбереш — предаде й той накрая. — Аз няма да правя нищо, преди ти да събудиш стареца, момичето и мечока. Имам нужда от съветите и помощта им, които твоя народ не може да ми даде. Не искам повече да споря с тебе. Доведи ми тримата или мен заведи при тях и едва тогава ние ще се опитаме да ти помогнем с нещо. Докато ние се занимаваме с тази работа, всички останали наши спътници трябва да се намират в безопасност.“
Тя обмисляше известно време отговора си. Прелестното й лице се разсърди и до Хиеро стигна гневния й отговор:
— „Мога да заповядам твоите хора да бъдат убити. И ти заедно с тях!“
— „Не се съмнявам в това, макар няма да ти е лесно. Но народа ти се нуждае от помощ и затова се надявам да не направиш тази глупост.“
Очите им отново се срещнаха. И в изумрудените дълбини Хиеро забеляза нещо, което го изуми. Уайла Рий се сърдеше така, сякаш в нея се пробуждаше гнева на ревнивата жена. Но дриадата бързо се овладя. Тя изглежда бе взела някакво решение.
— „Съгласна съм — появи се в съзнанието на свещеника. — Чакай тук. На твоите спътници ще дадат да пият друго биле и те ще се събудят. Ще заповядам на хората си да го направят веднага.“
Тя прекрачи през прозореца, до който стояха и тръгна по клона на дървото. Сърцето на Хиеро се сви, но движенията на дриадата бяха стремителни и уверени. Тя просто се плъзгаше през клоните, листата и цветовете с невероятна скорост. Скоро се скри зад непроницаемата зелена завеса, а внезапно раздалия се хор на златисти звънящи гласчета, доказа, че горската кралица изпълнява обещанието си. Звуците идваха от всички страни, но човекът никого не видя, само разбра, че множество невидими дриади са го заобикаляли и пазели в това горско убежище.
Един час по-късно той се спусна долу, но го направи необикновено бавно и за негов голям срам и досада му помагаха две млади момичета, макар да признаваше вътрешно, че едва ли би минал без тях. Докато той притискаше до гърдите си обърканата Лучара и я успокояваше, докато Хърм мигаше сънено, то брат Алдо се усмихваше на заобиколилите ги голи и въоръжени дриади с непроницаем израз на лицата и беше във възторг. В сравнение с мисията им, откритието на неизвестен горски народ му се струваше много по-важно.
— Великолепно, Хиеро, просто великолепно! — ръцете на старецът описаха дъга, сякаш прегръщаше поляната заедно с намиращите се на нея жени. Радиоактивната Гибел бе създала цяла нова раса очарователни същества! Очевидно, те живееха тук от много отдавна, щом бяха успели да се приспособят така прекрасно към живота по дърветата! — Уайла Рий, милото ми момиче, когато започнем да се разбираме по-добре, ти ще ми разкажеш за своя народ.
— Защо те ме гледат така, особено онази там? — прошепна Лучара и скри смутеното си лице в гърдите на Хиеро. Тя говореше за Уайла Рий, която разглеждаше момичето с нескриван интерес.
— „Кажи на жена си, че искам да говоря с нея насаме — прозвуча внезапно в мозъка на Хиеро мисълта на дриадата и преди той нещо да отговори, тя продължи: — Няма да й навредя с нищо. Не бива да се страхува. Много е важно!“
— Тя иска да ти каже нещо важно — тихо каза Хиеро на девойката до него. — Ти ще можеш ли да влезеш в мислена връзка с това странно създание?
— Ще опитам — отвърна бавно Лучара. В душата й се появи нещо, възможно чувство на жал към тази необикновена и прекрасна жена, която едва ли някога е била щастлива. Като се изплъзна от прегръдките на любимия си, девойката тръгна след Уайла Рий към гората. Свещеникът неспокойно я следеше.
— Какво ли означава това? — обърна се той към Алдо, когато двете фигури се скриха зад дърветата. — Струва ми се, че Уайла Рий иска да си изясниш някои въпроси. Но ако тя се опита да навреди с нещо на Лучара, то аз се кълна в Господа…